Напомняме, че Анкара не без основания счита, че спецслужбите на САЩ, опекуни на Гюлен, имат непосредствено отношение към подготовката на пуча. При това Ердоган е давал да се разбере, че е готов да прехвърли цялата отговорност за това на предходната администрация на Барак Обама и да започне „всичко от бял лист“ с новата републиканска администрация на Доналд Тръмп.
Така, горе-долу, постъпи и самият Ердоган, който изцяло прехвърли вината за сваления руски бомбардировач на заговорниците-гюленисти. Които уж по този начин са искали да скарат Анкара и Москва.
Самият американски лидер обвиняваше своя предшественик за това, че провежданата от неговия кабинет политика е разрушила отношенията на Америка с нейния ключов съюзник – Турция. Освен това Тръмп е давал да се разбере, че неговият турски колега му е много симпатичен и че той се надява да установи с него приятелски и добри работни отношения.
Друг сериозен проблем в отношенията между двете страни стана подкрепата на американците за незаконните кюрдски въоръжени формирования, действащи в Северна Сирия. В дейността на кюрдските сепаратисти, които Турция счита за терористи, Анкара вижда директна заплаха за своята национална сигурност и иска от САЩ да спрат подкрепата за тях.
Кризата в отношенията с Турция създава много сериозни проблеми за Америка. Освен това, че Анкара престана да играе по сценария на Вашингтон в Сирия и Ирак и повече не може да се разглежда като американски форпост в региона. Тя влезе, макар и в ситуационен, но алианс с такива противници на САЩ, като Русия и Иран. Към това можем да прибавим и такива неприятни за американците програми на взаимодействие между Турция и Русия, като енергийното и военно-техническото сътрудничество.
С други думи, Вашингтон е крайно заинтересован от възстановяването на пълноценните съюзнически отношения с Анкара. Чистките, на които Ердоган периодично подлага туските силови структури, традиционно пълни с американски агенти на влияние, не оставя шансове за успех на нов преврат. Т.е. трябва да се градят отношения именно с това ръководство на Турция. В светлината на което възникна и възниква въпросът: какво реално е готов Вашингтон да добави към „добрите думи“ на Тръмп?
И тук прозвучаха две наистина сензационни новини. Първата от тях се заключваше в това, че на полето на неотдавнашната среща на върха на страните от Г-20 в Аржентина американският президент предполагаемо обеща да предаде на Турция Фетулах Гюлен. Това бе обявено на 16 декември от външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу.
„В Аржентина Тръмп каза на Ердоган, че САЩ работят над въпроса за предаване на Гюлен и други“, заяви турският министър.
Някак си се появи движение и по втория въпрос – кюрдският. Това бе съобщено от президента на Турция Реджеп Таийп Ердоган на митинг в провинция Коня, като тогава той отбеляза, че САЩ са се отнесли положително към военната операция, която Турция планира да започне скоро в районите на Сирия, източно от река Ефрат.
„Този въпрос бе обсъден с главата на Белия Дом. Вашингтон се отнесе положително към плановете на Анкара. Сега ние ще осъществим нашите инициативи. Турция ще изчисти от терористи цялата територия на Сирия и ще унищожи всички бойци“, подчерта Ердоган, като добави, че ако САЩ се считат за стратегически партньор на Турция, то те трябва да й помогнат да ликвидира заплахите, произлизащи от ОНС/ПКК (сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“/ турската „Работническа партия на Кюрдистан“).
„Говорих с Тръмп. Терористите трябва да се изтеглят в районите на Сирия на изток от река Ефрат. В противен случай Турция ще ги принуди да го направят. Действията на терористите в Сирия тревожат Турция“, добави държавният глава.
Изхождайки от тези две заявления, може да се заключи, че срещата в Буенос Айрес наистина е била пробив и Ердоган някак си е успял да „завърти“ Тръмп и е направил невъзможното – накарал е американците да се съобразяват с чужди национални интереси.
Но много скоро се изясни, че всичко това може и да не е съвсем така. „Гласът на Америка“ съобщи, че Доналд Тръмп не е обещавал по време на срещата си с турския лидер Ердоган да предаде ислямския проповедник Гюлен.
„По време на срещата с президента Ердоган на Г-20 президентът не е поемал ангажимент да предаде Фетулах Гюлен“, заяви високопоставен чиновник от Белия Дом, кой именно, медията не съобщава.
Възниква следната интрига. Кой именно от четиримата лъже: Ердоган, Тръмп, „Гласът на Америка“ или неназования високопоставен чиновник?
Междувременно беше опровергано и твърдението на турския лидер, че уж е достигнал консенсус със САЩ за операцията в Северна Сирия. Представителят на Министерството на отбраната на САЩ Шон Робърстън, в коментар за изявлението на Ердоган относно подготовката на нова военна операция на територията на Сирия, заяви, че всякакви едностранни действия на Турция в Североизточна Сирия са недопустими и ще предизвикат сериозно безпокойство, „особено ако американските военни могат да присъстват там или в близост до тази зона, предизвикват сериозно безпокойство“.
Да отбележим също, че практически синхронно с това „предупреждение“ от Пентагона, кюрдските формирования преминаха към явно терористически действия на контролираните от Турция и турските проксита територии.
На 16 декември, в Африн, в района на оживен зеленчуков пазар, се взриви кола бомба. Експлозията уби 9 души. Турски източници констатират рязка активизация на подполните организации на ОНС, след като САЩ официално се обявиха против поредната операция на Турция в Северна Сирия, в района на Манбидж и източния бряг на река Ефрат.
Очевидно е и това, че без санкцията на вашингтонските си покровители, бойците от ОНС, които са американско прокси, едва ли биха предприели такива действия. И това еднозначно ще бъде разбрано от турците като директно предизвикателство от страна на американците.
А какво става в такъв случай с обещанията на Тръмп, дадени на Ердоган на срещата на Г-20? Да кажем веднага: немислимо е турският президент, подобно на Петро Порошенко, да започне да си измисля и да приписва на събеседника си това, което той не е казал. Репутационните въпроси за него имат голямо значение и той не би ги рискувал.
Въз основа на това може да се приеме, че Доналд Тръмп е дал на Ердоган определени гаранции по отношение на операцията в Североизточна Сирия и екстрадирането на метежния проповедник. Напомняме, че американците бяха обещали на турците да изгонят ОНС от Манбидж, което, в действителност, не изпълниха. Що се касае до предаването на Гюлен, то подобен, както изглежда, невероятен ход, подхожда изцяло на логиката на Тръмп, който, както е известно, публично заяви, че не счита смъртта на Хашоги за достатъчна причина да постави под въпрос изгодните контракти със Саудитска Арабия.
Имайте предвид, че стратегическото геополитическо значение на Турция за Съединените щати е не по-малко важно от Кралството на Саудитите.
Но Тръмп и неговото обкръжение нямат намерение да изпълнят обещанията, които са дали. Тоест, той може да обещае всичко, да даде всички гаранции, но това няма никакво значение. Ще бъде направено само това, което получи одобрението на тези, които са реалната власт в САЩ. Екипът на Тръмп от самото начало не разчиташе на група единомишленици, предани на своя лидер. Впоследствие президентът бе принуден да се отърве от най-преданите си хора. В резултат той се оказа едва ли не в изолация, практически лишен от субектност и реални властови лостове. При което не бива да изключваме и това, че изпълнението на някои ангажименти, поети от Тръмп, се саботират от неговото обкръжение, за да го „подставят“ и за пореден път да докажат недееспособността и неадекватността му.
За това, какви щети върху репутацията на самите САЩ нанася това, те, изглежда, не се замислят. За тях „да свалят“ Тръмп на всяка цена стана свръхзадача и фикс-идея. На фона на това, въпросът за ценността и целесъобразността на срещите между нашия (руския) президент с американския му колега, който, както виждаме, не може да отговаря за нищо, е нулева.
Превод и редакция: Иван Христов
