Лидерите на страните от ЕС не можеха да постигнат съгласие кой ще оглави обединена Европа през следващите години. Разногласията между Париж и Берлин не можаха да бъдат преодолени - и плановете на Меркел да постави германеца Манфред Вебер като ръководител на Европейската комисия изглежда няма да се превърнат в реалност. Вярно е обаче, че има един оригинален начин да се задоволят желанията на германците - но за това правителството на обединена Европа трябва да се ръководи от самата Меркел.
Новият Европейски парламент ще започне да заседава след десет дни и до този момент лидерите на 28 държави-членки на ЕС трябва да се споразумеят за кандидатите за водещите позиции в ЕС. Те са четирима - министър-председателят, т.е. ръководителят на Европейската комисия, президентът, т.е. председателят на Съвета на ЕС, външният министър, тоест върховният представител на ЕС за външните работи и председателят на Европейската централна банка.
Правомощията на сегашните длъжностни лица изтичат в края на октомври, но традиционно кандидатурите на техните наследници биват съгласувани до началото на сесията на Европейския парламент. Фактът, че този път няма това няма да се получи, стана ясно още преди лидерите на европейските страни да се съберат в четвъртък на среща на върха в Брюксел. Както каза ирландският премиер Лео Варадкар:
„Смятам, че днес няма да можем да изберем нов председател на комисията или нов председател на Съвета на ЕС. Най-вероятно ще имаме друга среща на върха в края на юни или началото на юли. В европейския политически процес се случва това. Понякога са необходими няколко опита. Понякога е по-бързо да се избере нов папа, отколкото кандидатите за тези постове.
Наистина, различия е имало и преди, особено между Германия и Великобритания. Сега обаче се поставя под въпрос самия принцип на разпределение на длъжностите според партийната система. Преди това ръководителят на общоевропейското правителство биваше предложен от партията, спечелила най-много места в изборите за Европейски парламент. Този път, както и в миналото, това е Европейска народна партия, в която членуват Християндемократическата партия Ангели Меркел. И така, в Берлин, те предварително определиха Манфред Вебер, баварец и ръководител на фракцията на ЕНП, за поста председател на ЕК.
Германците искат да ръководят Европейската комисия за втори път от създаването на съюза през 1958 година. Но когато представителят на Германия го оглави за първи път през 1958-1967 г., интеграционните процеси в Европа не бяха дори близки до сегашните. Сега появата на германец начело на Европейската комисия ще бъде най-важната символична стъпка, защото след напускането на Великобритания Европейският съюз се превръща в германски проект.
Париж не иска това - Еманюел Макрон се изказа против назначаването на Вебер, към него се присъединиха още няколко държави. В същото време французите се преструват, че въпросът не е за гражданството на кандидата: необходимо е, казват те, да се преразгледа самият принцип на назначаване от партийните фракции.
Като ръководител на фракцията „Макрон”, т.е. ръководителят на асоциацията на либералните демократи в Европейския парламент, румънецът Дачиан Чолош, „след дискусиите със социалистите, ЕНП и зелените, стигнахме до заключението, че за кандидатурата на Вебер в момента няма мнозинство”. Тоест, в самия Европейски парламент няма съгласие за кандидата на Меркел, а ние нямаме нищо общо с това.
Макрон твърди, че подкрепя представителя на своята фракция - еврокомисаря от Дания Маргрет Вестагер, но неофициално е известно, че Париж прокарва кандидатурата на Мишел Барние, който отговаря за преговорите с Лондон за Брекзит. Барние, между другото, също принадлежи към Европейската народна партия, тоест партията на Вебер. Така трикът на Макрон се шие с бял конец.
Въпреки това Макрон се преструва, че не е против германците.
„Кандидатите не бяха разглеждани днес според националността си. Нямам нищо против кандидатурата на Германия. Ако канцлерът Меркел беше кандидат, аз бих я подкрепил, защото тя има качествата и компетенциите, които биха й позволили да бъде добър ръководител на ЕК ”, коментира френският президент относно прекъсването на преговорите. Но Меркел не иска да се премества на общоевропейско ниво и уважава позицията си, добави Макрон.
Тук се появява интересно развитие. Ясно е, че Макрон е хитър и просто иска да прокара своя кандидат за поста или поне да не позволи на германците да реализират кандидатурата си. Той не вярва, че Меркел ще се съгласи да се премести от Берлин в Брюксел.
Ситуацията в Германия обаче е такава, че за самата Меркел възможността за преход към Европейската комисия може да бъде съвсем реална. Ясно е, че тя искаше да постави Вебер и чрез него през останалите две години на мандата й да изпълни немски планове за укрепване на европейската интеграция. Но в крайна сметка, тя може да остане без своя човек като ръководител на Европейската комисия и без канцлерство.
Защото шансовете управляващата коалиция в Берлин от ХДС-ХСС и ГСДП да оцелее до есента на 2021 г., когато се провеждат редовните избори за Бундестаг, изглеждат все по-незначителни
Има само един изход за социалдемократите - да се откъснат от Ангела Меркел, да напуснат коалицията, която убива ГСДП. Като младши партньор на ХДС-ХСС, социалдемократите загубиха както лицето, така и позицията си, но упорито остават лоялни към коалиционното споразумение. Може би позицията на Франк-Валтер Щайнмайер, президент на Федерална република Германия, играе голяма роля тук - той два пъти представляваше ГСДП в кабинета на Меркел, работи с нея повече от седем години (главно като ръководител на Министерството на външните работи). Дори и за президент на Германия, той беше номиниран от ХДС-ХСС. И въпреки че стана безпартиен след като беше избран преди две години като президент, Щайнмайер, разбира се, запази голямо влияние върху бившата си партия. В името на интересите на Германия и мястото й в обединена Европа, той лесно може да убеди социалдемократите да не разрушават коалицията, да останат с Меркел. Но е невъзможно да не забележим, че това убива най-старата немска партия.
Скоро СПД ще избере нов лидер. И има голяма вероятност кандидатът, който настоява за излизане от голямата коалиция, да спечели. Дори и да не го направи веднага, през есента ГСДП я очаква друг студен душ - в три федерални провинции в Източна Германия ще се проведат избори за местни парламенти. И там ГСДП отново ще загуби гласове. След това, отговора на въпроса - раздяла с Меркел или смъртта на партията? Ще изглежда по-лесен.
Разбира се, оттеглянето на ГСДП няма да лиши ХДС-ХСС от власт - те могат да съберат коалиция със "зелените" и "свободните демократи". Тази, която не се състоя след изборите през 2017 година. В новата ситуация шансовете за образуванве на такава коалиция нарастват. Само, че цената на такава коалиция ще бъде самата Меркел. Ясно е, че това няма да е доброволно. Просто една или дори двете партии ще го поставят като едно от условията за присъединяването им към коалицията.
Така че сега Ангела Меркел има основание да се замисли сериозно за хитрото предложение на Макрон: като смени позицията на германски канцлер с тази на премиер на обединена Европа, тя не само ще остане в голяма политика през следващите пет години, но ще гарантира на Германия контрол над Европейската комисия. Алтернатива за Меркел може да бъде ситуация, в която тази есен тя ще загуби поста на канцлер, след като не успя да своя своя кандидат за европейски премиер.
Превод и редакция: Юлиян Марков
