Германия и Русия са обвързани с редица взаимноизгодни икономически проекти. От „Северен поток" до многобройните предприятия на германската автомобилна индустрия, открити на територията на Русия. С руските инвестиции в Германия по-лошо. Не защото страната е по-бедна, а защото не я допускат много-много във ФРГ.
При това не само германците се намесват. Достатъчно е да припомним превърналата се в христоматия история как преди десетина години „Сбербанк“ искаше да купи „Опел“ – дори канцлерът на ФРГ Ангела Меркел подкрепи сделката, но в крайна сметка американската „Дженеръл Моторс“ реши да не продава „дъщеря си“. Това бе много по-политическо, отколкото икономическо решение - защо да позволяват на руснаците да контролират модерните западни технологии?
След 2014 г. всичко стана още по-трудно. Наложените срещу Русия санкции бяха официално насочени към постигане на невъзможното, т.е. връщането на Крим в Украйна. Тяхната истинска цел обаче бе различна - да се удари в Русия, да се отслаби, включително чрез изтъняване на руско-европейските отношения и сътрудничество. Англосаксонците използваха Крим като удобно извинение, за да създадат пречки за сближаването на Германия и Русия, на Европейския съюз и Русия. Икономическо сближаване неминуемо би засегнало геополитиката, което затруднява демонизирането на Русия и задържането на Европа под контрола на Атлантическия проект.
Ясно е, че европейците се съпротивляваха през всичките тези пет години, търсейки пътища за стартирането на нови проекти и подкрепа на старите. Но англосаксонците не спят, измислят и въвеждат нови санкции срещу Русия или отделни руски предприятия и бизнесмени. Например, скорошните санкции на САЩ срещу Олег Дерипаска удариха всички компании, свързани с него - от „Русал“ до ГАЗ. И ако наскоро „Русал“ успя да се освободи от натиска (чрез намаляване на дела на Дерипаска), то ГАЗ нямаше такъв късмет. Ето защо бяха замразени преговорите за придобиване от германския автомобилен производител „Фолксваген“ на дял в групата ГАЗ:
„В момента това е невъзможно за нас поради санкциите.. Преговорите са преустановени“.
„Преговорите за доставката на дизелови двигатели на „Фолксваген" за ГАЗ също са временно преустановени", заяви Маркус Озегович, ръководител на „Фолксваген“ Group Rus.
В същото време той подчерта, че сътрудничеството с ГАЗ е много важно за „Фолксваген“, защото то покрива една трета от местното производство в Русия, а „Шкода“ модел „Октавия“ и „Кодияк“ са емблематични и най-значими за бранда:
„Да изчакаме ситуацията със санкциите да се реши и ще видим какво ще стане - имам предвид изключването на ГАЗ от списъка, след това можем да се върнем към този въпрос. Такава сделка може да има смисъл за нашите марки камиони, но да не се спекулира, да чакаме за отмяна на санкциите".
Интересът на „Фолксваген“ към групата ГАЗ датира от доста време - в края на миналата година бе съобщено за преговори за закупуване на дял в руската компания. Много немски производители на автомобили имат партньори в Русия. Ясно е, че става въпрос не само на десетки или стотици милиони долари, но и на по-тясното сътрудничество между двете компании, за по-дълбокото навлизане на „Фолксваген“ в Русия. Това е полезно за всички - и за германците и за руснаците. „Фолксваген“ вече е инвестирал почти два милиарда евро в производство в Русия и е готов да инвестира повече. Съгласно думите на Озегович, за следващите пет години – до половин милиард евро. Купуването на дял в групата на ГАЗ ще подпомогне тези инвестиции.
Т.е. какво се получава? Налагат се санкции, които пречат на руско-германското сътрудничество и инвестиции. Това не е печелившо за Русия, не е изгодно за Германия. И кой има полза?
Не бива да търси само икономическият интерес на САЩ или транснационалните корпорации - проблемът е по-широк и по-дълбок. Разбира се, винаги има конкуренция, включително и сред Великите сили. Ясно е, че когато държавите се опитват да блокират „Северен поток-2“ или да окажат натиск върху германските автопроизводители, които изнасят колите си в САЩ, зад това стоят конкретните интереси на американския бизнес и плановете на Тръмп. Но това е само първото ниво - над което има нещо с по-важно.
Както със санкциите срещу Русия, така и с тези срещу Иран (които удариха европейците), а също и с искането за увеличаване на разходите за отбрана на европейските страни-членки на НАТО, САЩ преследват много важна цел за тях - да предотвратят откъсването на Европа от атлантическия контрол. Америка не се нуждае от независима, силна Европа, защото ще бъде конкурент и дори враг на световната сцена. Единството на Запада, културните и историческите, общите ценности, атлантическата солидарност и други красиви думи целят да прикрият една проста истина: след 1945 г. Европа е подчинена на САЩ. Или по-точно на англосаксонския проект за глобално господство, който се осъществява с подкрепата на САЩ и Великобритания.
Европа загуби суверенитета си, само Франция се гърчеше, но постепенно бе вкарана в „правия ред“. Нека загубилият си поплаче – Европа („обединена“ от Хитлер) загуби не само от СССР, но и от атлантистите, от САЩ и Великобритания, които я превърнаха в свой васал.
Не случайно разпадането на СССР и формирането на Европейския съюз вървяха едно след друго - Европа имаше шанс да възстанови своя суверенитет. Но това бе просто шанс, защото самият проект „Обединена Европа" бе по-атлантически, глобалистичен, т. е. предназначен да влее старото вино в „нова кожа" - да даде възможност на европейските елити, възпитани в духа на подчинение, да си поиграят с европейското единство. Грубо казано, англосаксонците трябваше да се уверят, че ЕС е подчинен на НАТО и така да остане по целия път на европейската интеграция.
Разбира се, сред европейските елити, да не говорим за самите нации, имаше много поддръжници на една напълно различна европейска интеграция - такава, която би им позволила да отхвърлят „потисничеството на атлантизма". И само за да направи такава възможност реална, Европа трябваше да изгради най-допълващите се отношения с Русия. Не само с нея, но и с нея особено. Без нормални връзки с Русия и още повече в конфликт с Русия, проектът на независима Европа няма никакъв шанс да бъде реализиран.
Ето защо атлантистите правят всичко, за да разделят Европа и Русия, да ги противопоставят и да ги скарат. И на първо място, разбира се, да се предотврати възможността за добри отношенията на Русия с Германия. Историята на „Фолксваген“ в този смисъл е много показателна. Германците се държат, приспособявайки се към обстоятелствата, опитвайки се да не попаднат под американските санкции, като същевременно поддържат и дори развиват връзки с Русия.
Засега това работи. Но това няма да продължи завинаги. Рано или късно Германия ще трябва да вземе решение за бунт, ако, разбира се, иска да създаде истински независим Европейски съюз.
Превод и редакция: Тереза Герова
