Според автора й въпреки успехите си НАТО има няколко слабости. Според него ако излезе Русия от ДРСМО, Путин ще постави алианса на колене.
Освен това организацията често реагира с голямо закъснение на заплахите. Като пример авторът споменава факта, че военните от НАТО недооценяват стремежа на Русия към „териториално преразпределяне на Европа ».
Той отбелязва, че НАТО тъй и не е успяла да реши какво трябва да се прави с Китай и Иран. Според Штилц заражда се нова заплаха от надпревара във въоръжаването, тъй като Китай, Индия, Русия и САЩ не са заинтересовани да се разоръжават. Авторът твърди, че ще се наложи Западът да използва голяма част от данъците за военни нужди, за да засили конкуренцията и се справи с вътрешните социални конфликти, особено в Германия.
Штилц допуска, че на НАТО не й достига „стратегическо далекогледство“, тъй като организацията се оказа неподготвена за ситуацията около ДРСМО. Според него руските ракети със среден обхват 9М729, дори и да не нарушават клаузите от Договор, все пак подкопават основите на сигурността. Той е уверен, че Русия може да проведе бърза атака в Прибалтика и да прикрие настъплението с помощта на ядрено оръжие. И пита: „В такъв случай партньорите по съюз ще окажат ли подкрепа на балтийските държави?“ А после сам си отговаря, че този въпрос би могъл да доведе до конфликт вътре в НАТО, което очевидно е и целта на Путин.
Според Штилц, за да отговори на действията на Русия на НАТО са й нужни много милиарди, организацията има нужда от съвременна техника, инфраструктура и големи подразделения в бойна готовност. Той е на мнение, че САЩ няма да разполагат ново ядрено оръжие в Европа, тъй като Вашингтон не желае да засилва конфронтацията с Москва.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
