Чешкият министър на отбраната Лубомир Метнар допуска възможността за създаване на американска военна база на територията на страната.
В Европа, в нарушение на ДРСМО вече са разположени пускови системи тип «Мк-41», в Румъния и в скоро време и в Полша. Както твърдят експертите до 2022 година в Полша ще има инсталирани комплекси от американските противоракетни системи Patriot и Aegis Ashore, това ще са първите елементи от «противоракетния щит » на САЩ в Полша.
Още през март 2018 година руското военно министерство предупреди, че САЩ са много дейни в „обкръжаването“ на Русия с американската система за противоракетна отбрана (ПРО). В самите Съединени щати районите с ПРО са в Калифорния и Аляска, в Европа – в Румъния, Прибалтика и предстои и в Полша. Към този кръг ще се включат още Япония и Корея. Според американските планове покрай руските граници трябва да се разположат 400 ракети от глобална система за ПРО.
Наскоро Доналд Тръмп обяви, че новата американска система за ПРО предвижда в база „Форт Грили“ в Аляска да се инсталират още 20 прехващача. Полша възнамерява да изгради постоянна американска военна база „Форт Тръмп“, дори е готова да отдели за тази цел два милиарда евро. Същото е желанието и на Украйна.
Тези мечти на властите в Киев и Варшава може и да не се сбъднат. През есента на 2018-та стана известно, че това няма да са военни бази, а военни складове. Що се отнася до Чехия, САЩ и по-рано са се опитвали да инсталират елементи от глобалната система на ПРО в нея, дори отчасти вече са успели: през 2008 година двете държави подписаха споразумение за инсталиране в Чехия на американски радар XBR (радиолокационна станция EMR), аргументът тогава бе да се проследяват ракети, идващи от престъпни държави, в частност Иран. Площадката, която бе избрана, е в Пилзенския край, на около 90 клм югозападно от Прага. Тези планове обаче бяха погребани благодарение на протестите на местните жители. Проучванията доказват, че половината от чехите са против инсталиране на американския радар на територията на страната им, 38 на сто са отговорили с „да“.
Ако САЩ, след като излезе от ДРСМО, принудят Европа към подобни стъпки, то и Русия ще трябва да отговори по правилата на симетричната дипломация,твърди военният експерт и главен редактор на сп. „Национална отбрана“ Игор Коротченко. Според него при подобно развитие на нещата ще се създаде „нова геополитическа реалност“. Той предупреждава, че „ще се повтори ситуацията от 1983 година, но на ново технологично равнище в развитие на въоръженията“. През януари 1983-та президентът на САЩ Роналд Рейгън подписа указ за разполагане на ракети със среден радиус на действие в Европа. В близост до границите на социалистическия блок бяха разположени 572 ракети. Пак тогава, през ноември, в продължение на 10 дни НАТО провеждаха учение на европейска територия, задачата му беше да се симулира пускане на ядрени междуконтинентални балистични ракети срещу СССР в случай на ядрена война.
Сега обаче «Европа трябва сама себе си да спасява. Русия не е заинтересована от влошаване на отношенията“, обяснява Коротченко.
Германският министър на икономиката Петер Алтмайер не изключва вероятността от нова надпревара във въоръжаването, ако окончателно се разтрогне ДРСМО. Между другото, САЩ разчитат не само да накарат Европа да приеме техни бази на своя територия, но и да заплати за това. Затова и толкова настояват страните, членуващи в НАТО да увеличат разходите си за отбрана, макар че собствените си са съкратили.
Не за първи път американците обвиняват Русия, че нарушава ДРСМО. През 2017 година, например, вестник New York Times, явно, разчитайки на източници от американското разузнаване, информира, че Русия е започнала да разполага далекобойни крилати ракети 9М729 (американското им обозначение е SSC-8 – бел. “Взгляд“), които, според американците, е наземен вариант на «Калибър». На свой ред Русия твърди, че обхватът на тази ракета не надхвърля 500 клм, използването й не се налага да се съобразява с договора, и не е аналог на «Калибър».
Русия е готова да разработи за две години (2019–2020) наземен вариант на комплекса «Калибър» при морско базиране и с крилати ракети с голям обхват на действие, който е изпробван в Сирия. Обхватът на ракетите «Калибър-НК» в случай на пренасяне на сушата ще е примерно 2,6 хиляди клм. Това се равнява на разстоянието от Москва до Париж. От Камчатка, където е базирана сериозна ракетна групировка, до територията на САЩ, този наземен «Калибър» не може да стигне, тъй като разстоянието е над 3 000 клм, но от Чукотка ще може.
Вторият отговор на Русия по повод излизането на САЩ като страна по ДРСМО е създаване на наземен вариант на хиперзвукова ракета със среден обхват на действие на основата на изделието 3М22 «Циркон». «Циркон» може да се изстрелва със същите пускови установки като «Калибър». Следователно, създавайки наземна версия на този комплекс, Русия получава също и наземен вариант на хиперзвукова ракета със среден обхват. При това без инкакви съществени допълнителни разходи.
Според МВнР на РФ провалът на ДРСМО ще има тежки последици за цялата архитектура на европейската сигурност.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
