Протестите в Сърбия започнаха още през декември, но светът им обърна внимание (по-точно, спомни си за тях) през последния уикенд, когато се стигна до сблъсъци между протестиращите и полицията и жандармерията. Веднага прозвуча познатата дума „майдан“ и полузабравеното словосъчетание „цветна революция“. Заедно с това част от демонстрантите излязоха на улицата в жълти жилетки, напомняйки за по-скорошните събития в Париж.
Някои епизоди напомнят събитията от октомври 1993 година в Москва. В събота вечерта десетки протестиращи, начело с лидери на опозицията, нахлуха в сградата на сръбската държавна телевизия РТС и завзеха два входа към зданието. За щастие, сценарият от щурма на телевизионния център „Останкино“ със стрелба и кръв не се повтори. Протестиращите хвърляха яйца по фасадата на сградата, а полицията и специалните части блокираха нахлулите във фоайето и без да употребяват сила ги изтласкаха от там.
Случващото се засега не прилича на уличните сблъсъци в Париж, на което обърна внимание и президентът Вучич: „При нас няма кадри на хора с разбити глави, каквито се виждат във Франция. Но ако някой от тях извърши насилие, ние ще реагираме веднага. Ето как се държи една сериозна държава“.
В неделя се случи по-сериозен инцидент. Участниците в безредиците се опитаха с помощта на камион да пробият полицейския кордон около резиденцията на президента Вучич. При това опозиционерите обсадиха двореца на държавния глава. Част от демонстрантите тръгна към полицейския участък, където се намират петима от задържаните за участие в нападението срещу сградата на РТС. Прозвуча и традиционното в такива случаи „полицията с народа!“ – организаторите на протестната акция заявиха, че полицейският профсъюз уж е подкрепил демонстрантите.
В същото време властите демонстрират самочувствие и декларираха, че контролират ситуацията. Вучич каза, че не се страхува от предсрочни избори, в които опозицията ще спечели преко сили 17%. „Подгответе избирателните списъци сами, пишете каквото искате в тях ... Пишете, печатайте, пишете, правете каквото искате - ще загубите изборите!“ – заяви уверено сръбският президент в интервю за телевизионния канал „Россия 24“.
Това, което се случва в сръбската столица, е приблизително ясно, но основната, крайната цел на противниците на Вучич не е съвсем ясна. Както съобщи ТАСС от мястото на събитието, лозунгите на протестиращите непрекъснато се променят: или искат оставката на правителството и президента, след това призовават държавния глава да излезе и да се изкаже пред хората.
Самият Вучич в изявлението си нарече един от лидерите на протеста, председателят на партия „Двери“, „фашистът“ Божко Обрадович, а другите двама - бившият кмет на Белград Драган Джилас и бившият външен министър Вук Йеремич – „олигарси“. При цялата яркост на метафората това не дава яснота на случващото се, както и лозунгът „Вучич е крадец!“, с които излизат опозиционерите.
Протестите в Сърбия продължават от края на миналата година и през този период се случи визитата на руския президент Владимир Путин в Белград.
Повод за протестите стана бруталния побой над лидера на опозиционната партия „Левица“ Борко Стефанович в град Крушевац. Нападението се случи в навечерието на конференция на опозиционния блок „Съюз за Сърбия“ (в момента именно тази коалиция разпалва протестите) и след като Стефанович разкритикува публично и рязко президента Вучич.
Човекът, заради когото официално започна тази конфронтация, Борислав (Борко) Стефанович е колоритна фигура. В началото на 90-те свири на бас-китара в пънк групата „Поколение без бъдеще“. Влиза в политиката след свалянето на Слободан Милишевич и неговата Социалистическа партия. Наистина, той влиза в парламента от прозападната Демократическа партия и даже оглавява нейната фракция. От друга страна, като държавен чиновник, той курира сделката с „Газпромнефт“ за купуване на компанията „Нефтена индустрия Сърбия“ и отговаря за визитата на Дмитрий Медведев в Белград. Така че е трудно да се намери „ръката на Държавния департамент“ в тези събития.
Експертите-балканисти са съгласни, че системните и уличните опозиционери, обединени в „Съюза за Сърбия“, са разноцветно обединение. Така например, Божко Обрадович, участвал в нахлуването в сградата на РТС е лидер на движението „Двери“, което се позиционира като консервативно, антиглобалистко и евроскептично. „Сред протестиращите има хора с леви възгледи – привърженици на социалната справедливост, както и бивши активсти на Радикалната партия на Воислав Шешел, и млади хора, които споделят лозунги, близки до тези, които издигаше тази партия“, заяви пред вестник „Взгляд“ старши научен сътрудник и научен секретар на Центъра за изучаване на съвременните балкански кризи към Института за славистика на РАН Ирина Руднева.
Изданието отбелязва, че президентът Вучич оглавява партията на бившите съратници на Шешел, великосръбският националист, съден от Хагския трибунал. Управляващата Прогресивна партия (СПП) е създадена от част от „умерените радикали“ от Томислав Николич, който впоследствие става президент (2012-2017). В момента тези десни популисти и сръбски патриоти са обвинявани от техните опоненти в национално предателство – в опит да се договорят с косовските албанци. В опозицията са уверени, че държавният глава е одобрил план за размяна на територии. Твърди се, че Прищина е готова да се откаже от северната част на Косово с нейните сръбски анклави (сръбската част на Косовска Митровица и др.), а „режимът на Вучич“ е готов да даде на косоварите населената с албанци Прешевска долина в Южна Сърбия. Главното предателство обаче е в това, че той е готов да признае независимостта на Република Косово.
От една страна, поддръжниците на опозицията казват, че човек, чиито съветници са сина на Джордж Сорос Александър и съучастникът в нападението срещу Югославия Тони Блеър, не може да бъде сръбски патриот. От друга страна, привържениците на Вучич казват, че няма никакви доказателства за „предателство“, но за сметка на това в редиците на опозицията е пълно с хора, които имат финансови връзки с политици от Европейския съюз.
„Но на дело Вучич не прави отстъпки на Запада по въпроса за признаването на Косово и Западът вече не знае как да застави Белград да се съгласи на това. Всички варианти са изчерпани: преговорите с Прищина са блокирани толкова много, че едва ли могат да продължат, икономическият натиск не помогна, сътрудничеството с Русия, въпреки натиска, продължава“, подчертава балканистът Ирина Руднева.
Показателно е участието в безредиците на Драган Джилас, който беше кмет на сръбската столица в периода 2008-2013. През 90-те Джилас е активен противник на Слободан Милошевич, а през 2000-те става виден функционер на Демократическата партия. Вестникът припомня, че тази фракция е управляваща за определен период от време, а нейният лидер, прозападният политик Борис Тадич, заема поста президент (Джилас е приемник на Тадич на поста председател на партията). Демократическата партия има лявоцентристка, социал-либерална позиция и се ориентира на сближаване на Сърбия с ЕС и перспективата за влизане в Съюза.
Друг лидер на протестиращите е бившият външен министър и бивш председател на Общото събрание на ООН Вук Йеремич, който е бил и старши съветник по външнополитическите въпроси при Тадич. Едновременно с това той излиза от номенклатурно семейство, представител на влиятелния клан, възникнал във времето на социалистическа Югославия, който се нарича „босненските Кенеди“.
Независимо от разноцветността на протеста, именно лявоцентристите са неговото ядро, заяви пред „Взгляд“ доцентът от катедра теория и история на международните отношения на СПбГУ Евгений Колосков.
Евгений Колосков смята, че именно лявоцентристите на първо място са заинтересовани от успеха на уличния протест. „В ядрото на опозицията се намират тези, които не са били на власт от много време. По този начин те се опитват да се върнат в управлението, сваляйки дяснопопулисткото правителство на Вучич и неговата Прогресивна партия, или да окажат натиск над актуалните власти“, твърди експертът.
Според Ирина Руднева, Западът може и да е заинтересуван от реализирането на „цветна революция“ в Сърбия, предвид неотстъпчивата позиция на Вучич по косовския въпрос. Но експертът прави уговорката, че трябва да се изчакат реакциите от западните държави за изострянето на конфликта между властта и опозицията в Сърбия.
Колосков, от своя страна, смята, че възможните промени в Белград няма да окажат съществено влияние върху руско-сръбските отношения. „Президентът Владимир Путин не изрази категорична подкрепа за Вучич по време на настоящите протести, които съвпаднаха и с неотдавнашното посещение на руския лидер в Белград. Русия зае доста неутрална позиция“, отбеляза Колосков и повтори: политиката на Сърбия по отношение на европейската интеграция и топлите отношения с Москва едва ли ще се променят фундаментално, независимо дали Вучич ще остане на власт или не.
Превод и редакция: Иван Христов
