Влошаването на индо-пакистанския конфликт може да наруши архитектурата на регионалната сигурност и да доведе до срив на крехкото равновесие на силите. Всички съседи обвиняват Пакистан в подкрепа на терористични организации. Всеки първокурсник на факултета по международни отношения знае, че Пакистан подкрепя терористични групи.
Сегашното напрежение започна на 14 февруари. Пакистанска терористична група, забранена от ООН, извърши терористична атака на индийската територия Кашмир. В резултат на атаките на радикалите бяха убити 41 войници от индийските въоръжени сили. Това беше класическа терористична атака с използване на самоубийствен атентатор с кола, пълна с експлозиви. Групировката „Джаиш-и-Мухамед“ известна с дългогодишните си взаимоотношения с Пакистанската междуведомствена разузнавателна служба (ИСИ), пое отговорността. Горе-долу по същото време в Иран бяха убити 27 членове на Корпуса на ислямската революционна гвардия и отново зад атаката стояха пакистански радикали.
Отговорът чака дълго. На 26 февруари индийските самолети атакуваха военни тренировъчни лагери в пакистанската част на Кашмир и в Хайбер- Пахтунхва.
Колкото и да е жалко, Пакистан все още е основен център за транснационален тероризъм. В Иран Исламабад стои зад радикалната ислямистка групировка „Джундала“, в Афганистан, зад талибаните и мрежата „Хакани“, в Индия - зад многобройните групировки, които постоянно променят имената си.
Мнозина страдат от политиката на Пакистан, но това преди всичко се отнася до съседите му. Индия, Бангладеш, Афганистан и Иран многократно обвиняваха официалните власти на Пакистан в подкрепа на терористични групи.
През последните няколко десетилетия Индия се бори с трансграничния терор, произтичащ от Пакистан. Подкрепяни от Пакистан атакуваха индийски цивилни и военен персонал. Терористичната група, която организира последната терористичната атака, е активна в Пакистан повече от 20 години. И това не е първата терористична атака срещу Индия. Така през 2001 г. тя атакува индийския парламент, а през януари 2016 г военновъздушната база в Патанкот.
Индия е не само втората по големина държава в света, една от водещите икономики на света и най-голямата демокрация. Тази страна има значителни военни, военно-политически и дипломатически ресурси. Тази страна е обитавана от древен и много умни хора. След нападението индийските разузнавателни служби получиха надеждна информация, че „Джеиш-и-Мухамед (ДиМ) подготвя и други атаки и в същия район.
Индийските военновъздушни сили нападнаха военен лагер в известната пакистанска провинция Хайбер Пахтунхва и легендарния терористичен лагер в град Балакот.
По време на тази операция индийските военни унищожиха голям брой терористи, а лагерът Балакот беше унищожен. Между другото, експертите, които изучават региона, знаят добре какъв е този лагер. Той е създадена с помощта на пакистанското разузнаване през 2000-те години в подкрепа на афганистанските талибани и техния "джихад". Две десетилетия по-рано пакистанците направиха същото с муджахидините, които воюваха срещу съветската армия. Точно същата схема, механизми на работа и дори символи.
Разбира се, официален Пакистан отрича всякакво участие в инкубатора на тероризма. Нещо повече, Исламабад отрича самия факт на съществуването на лагер в Балакот.
Ню Делхи многократно изпраща на Исламабад информация за лагера и събитията, които се случват там с искане за предприемане на действия. Индийците са предлагали помощ, но напразно. Терористичните организации продължават безнаказано да планират и извършват нападения срещу Индия от територията на Пакистан. Редица лидери на терористични групи, действащи в Афганистан, бяха обучени в Пакистан
Възниква логичен въпрос - защо Пакистан се нуждае от това? Защо 200-милионната страна с ядрени оръжия не предприема действия срещу международния тероризъм на своята територия?
Отговорът е прост. Пакистан не само не иска да се бори с тероризма. Тази страна го подкрепя, създава и подхранва. Тази стратегия започна в годините на афганистанската война през 80-те години.
Исламабад е в постоянен и екзистенциален конфликт с Индия. В тази връзка пакистанските стратези смятат, че е необходимо да се създаде стратегическа дълбочина по периметъра на техните граници, за да се насочат всички ресурси към борбата срещу Индия. Единственият механизъм за тази стратегия е да се подкрепят екстремистки групи.
Според ООН днес има около 20 терористични групи, които действат свободно в Пакистан. Много от тях се контролират от ИСИ. Бившият президент Первез Мушараф, в телевизионно интервю през юни 2017 г., призна участието на Пакистан в използването на терористични групи, включително ДиМ. „Стратегическата дълбочина“ е скъпа, тя доведе до финансовата криза в Пакистан и направи тази страна почти изцяло зависима от Саудитска Арабия и Китай.
Възниква друг въпрос - до какво би довело сегашното влошаване на отношенията между Индия и Пакистан?
Най-вероятно до нищо. Исламабад е много по-слаб от Ню Делхи във всички отношения. Единственото нещо, което Пакистан може да направи, е да продължи да използва тероризма като метод за борба с противниците си в региона.
Превод и редакция: Юлиян Марков
