Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по външни работи, смята, че някои външнополитически задачи на дипломацията не са изпълнени. Но не всичко, за съжаление, зависеше от Русия.
„Ние всички се надявахме, че тази година ще донесе положителен пробив в руско-американските отношения, надявахме се на срещата между Путин и Тръмп“, заяви експертът. „Надявах се, че в Щатите ситуацията ще се успокои. Но нищо не се случи. Срещата в Хелзинки се състоя, но това не даде положителни резултати. Санкциите се засилват, още повече, че Съединените щати на практика вече са решили да се оттеглят от Договора за ракетите със среден и малък обсег.
Ръководителят на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов смята, че през тази година е настъпило окончателното влошаване на отношенията ни с различни части на Запада. Налице е „прекратяване на всякакво смислено общуване със Съединените щати“ с едно изключение - Близкия изток, Сирия.
„Останалата част от дневния ред е изчезнала и формите на комуникация със Съединените щати са се превърнали в някакъв фарс“, каза Лукянов, добавяйки, че отношенията с Европейския съюз са блокирани по други причини. „Европа изцяло потъна в своите вътрешни проблеми, а активността по руска посока е максимална - това е начин за вътрешна консолидация, но нищо повече. Тя няма сила и енергия за Русия“, убеден е политическият анализатор.
Но Русия е постигнала големи постижения на изток. „Сега навлизаме в търговия с Китай на стойност 100 млрд. долара - това е много добре и имаме нови перспективи. Тази година Шанхайската организация за сътрудничество официално бе разширена, включвайки Индия и Пакистан. Това създава някои трудности, но и много нови възможности. Постигнат е напредък в отношенията с Япония“, каза Кортунов.
Но мироопазващата мисия на Корейския полуостров открито се провали, признават експерти. Преди година, когато Пхенян имаше силен обществен скандал с Пекин, възникна шанс да се засили ролята на Москва.
„Имаше време, когато Русия имаше най-добри отношения със Северна Корея сред всички велики сили, които по някакъв начин са участвали в конфликта“, казва Кортунов. „Но през март-април отношенията между Пхенян и Пекин започнаха да се подобряват. Стана ясно, че именно на Пекин принадлежи най-важната роля в този процес на преговори“.
Говорейки за резултатите от дипломатическите усилия на Русия в постсъветското пространство, експертите споменават на първо място Украйна, Беларус и Армения.
„Основните ни предизвикателства идваха от югозападна посока, т.е. от Украйна. В края на годината може да се каже, че отношенията дори са се влошили. Но е добре, че не се е случило някакво крайно действие - това е пряк сблъсък. Възможно е това да се предотврати“, заяви Владимир Жарихин, заместник-директор на Института на страните от ОНД.
В отношенията с Минск ситуацията влиза в момента на истината. Колкото и да говори Лукашенко за братството и съюзничество, за това е необходимо да се изпълнят условията за интеграция, определени в споразумението за Съюзната държава, твърдят експерти.
Според Жарихин Лукашенко не иска да изпълнява политическите си задължения, но същевременно изисква Русия да изпълни всички икономически задължения.
„Парадокс: основният съюзник на Русия не признава териториалната цялост на Русия, не признава Крим за руски. Но в същото време той иска Русия да счита Беларус за своя част в икономическо отношение. Това не се случва“, заключи експертът.
Отношенията с Армения все още не са уредени. „В Ереван властта се е променила. Но Армения е в по-сложна геополитическа ситуация, която ограничава маневрите на Ереван на външнополитическата арена. Армения просто не може да си позволи да се кара със съюзник като Русия. Ще бъде лудост. Но Армения понякога не е толкова недружелюбна, колкото неудобните жестове, причинени от липсата на опит в отбора на Пашинян“ - продължи събеседникът.
„Мисля, че през следващата година всичко ще бъде наред. Компромис с Беларус ще бъде постигнат на някакво ниво, арменските власти също ще се успокоят. Но цялостната ситуация в света не допринася за задълбочаване на интеграционните инициативи в постсъветското пространство“, оплака се Жарихин.
