„Няма равноправна основа - няма съюз, - официалната информационна агенция БелТА. „Всичко трябва да се случи на равна нога, а това трябва да бъде волята на двата народа – на Руската федерация и Беларус ... Следователно, по много причини, разбирате, не става въпрос за обединяване на двете държави“.
Тази теза в речта на Лукашенко варира няколко пъти. „Твърде много днес ... в нашето общество, а дори и сред руснаците, се говори за обединяване на двете държави", каза президентът на Беларус. „Появиха се много въпроси във връзка с църквата в Украйна за автокефалията на нашата църква в Беларус. Наричам тези въпроси много глупави, пресилени за дискусия в нашето общество“.
Спекулации за „присъединяването на Беларус към Русия“ имаше в пресата и социалните мрежи. Всъщност Москва предложи на своите партньори да припомнят договора за Съюзната държава, който Лукашенко и Борис Елцин подписаха през 1999 година. Припомняме, че в средата на декември руският премиер Дмитрий Медведев обяви готовността на Русия да приложи всички клаузи на споразумението.
Не за първи път лидерът на партньорска държава си позволява сериозни изказвания по адрес на Москва. Предишната серия беше чута в края на 2018 г., в навечерието на преговорите с Владимир Путин. Тогава, Лукашенко каза, че Русия вече не може да се нарича братска държава. След разговорите страните предпочитаха да се ограничат до мълчание. След срещата между Путин и Лукашенко беше обявено: Москва и Минск се споразумяха за създаването на работна група по интеграцията. Но, съдейки по сегашните заплахи срещу Москва - изглежда, че работата на групата е в застой.
Показателно е, че президентът на Беларус възложи на правителството да „открие алтернативни доставки на петрол“ за Беларус през пристанищата на балтийските страни. Ако Литва не се съгласи с тези условия, „трябва да постигнем споразумение с латвийците и да закупим този нефт“, каза Лукашенко. По негово мнение, в замяна балтийците мога да получат евтини нефтопродукти, преработени в рафинерията в Новополоцк.
Защо Лукашенко говори за балтийския маршрут за доставки на петрол до „своята“ страна по принцип е разбираемо. Една от пречките в руско-беларуските преговори остава формирането на цената на руския петрол за Беларус.
Всичко това може да се дължи на дългогодишния спор за цената на руските енергийни доставки за страната и опитите на Минск да свали тези цени, каза за вестник „ВЗГЛЯД“ Ярослав Романчук, беларуски икономист и ръководител на научно-изследователския център „Мизес“. „Ако говорим за петрол, това е въпрос не само към политическото ръководство, но към петролните компании на Русия“, заяви белоруският експерт.
Геополитическото изявление на Лукашенко, че няма да има обединение, „е преди всичко реакция на вълната, която беше в руските медии в края на миналата година“, заяви беларуският политически анализатор Алексей Дзерман.
„Там видяхме различни фантазии по темата за обединението, че ще„ смажат Беларус“ и ще принудят Лукашенко да напусне. Този негативен фон, разбира се, стигна до Беларус и Лукашенко реагира на това. Той каза, че всички разговори за него са приключени, Русия не е готова за това и изобщо не става въпрос за съюз“, отбеляза експертът.
Някаква надежда, вдъхновена от думите на Лукашенко, който след всички силни изявления срещу Москва обеща: продължават преговорите по въпроса за компенсиране на Беларус заради данъчната маневра в Русия. Очевидно е, че президентът на Беларус, въпреки желанието си да запази силна позиция в играта с Москва, не е наистина заинтересован от сериозна кавга с партньора.
Що се отнася до определянето на геополитическия курс на Беларус, тогава очевидно трябва да очакваме априлското послание на Лукашенко към парламента, където вероятно ще бъдат обявени принципите, по които Беларус ще живее след 2020 година.
