В понеделник руският външен министър Сергей Лавров каза в Бишкек: „Русия е готова да обсъди с киргизките власти откриването на втора военна база в републиката. Това не е наша инициатива“, отбеляза ръководителят на руската дипломация. „Затова за първи път чуваме за нея. Ще бъдем готови с нашите приятели от Киргизстан да обсъдим идеите, които те формират в областта на сигурността“.
Наистина, възможността за разполагане на втора руска база беше повдигната от киргизката страна. Миналия петък посланикът на Киргизстан в Москва Аликбек Джекшенкулов заяви, че Бишкек не изключва възможността за откриване на втора база - в южната част на републиката. И това не е първото такова изявление. През октомври 2017 г. тогавашният министър-председател на Киргизстан Сапар Исаков заяви, че вече преговаря с руската страна за разполагането на втора военна база в републиката. Припомняме, че първата руска авиобаза „Кант“ функционира в северната част на Киргизстан от 2003 г. насам.
„Киргизстан не за първи път обявява възможността за създаване на руска военна база на своя земя“, каза за в. ВЗГЛЯД Андрей Грозин, ръководител на отдел Централна Азия в Института на страните от ОНД. „Това е започна при президента Курманбек Бакиев, след което следващият президент Алмазбек Атамбаев говори няколко пъти за това, особено в края на мандата си. Сега, както го разбирам, настоящият президент Соронбай Женбеков говори чрез посланика в Москва. Не мисля, че това е импровизиран дипломат“.
Грозин отбелязва: по време на предишни дискусии изтича информацията, че едно от основните препятствия е въпросът за разполагането на базата. Киргизстан настоява да се построи руско военно съоръжение в Баткенска област в югозападната част на републиката. „Но проблемът е, че там практически няма военна инфраструктура, т.е. на практика базата ще трябва да бъде изградена от нулата“, каза Грозин.
Според експерта е съвсем разбираемо защо Киргизстан прави съответно искане към Москва. Това не са толкова военно-стратегически или геополитически въпроси, а по-скоро икономически. „Така Киргизстан се стреми да развива своя регион, който преживява трудни времена, имам предвид Баткенска област“, отбелязва Грозин. „За Киргизстан има достатъчно значение, така че той настоява. Винаги има инвестиции покрай военни бази, винаги има съпътстващи икономически проекти. Републиката има остра нужда от голямо разнообразие от ресурси. Сега в това отношение в Киргизстан има известна стагнация“.
Директорът на Центъра за изследване на Близкия изток и Централна Азия Семен Багдасаров припомни, че град Баткен е на таджикско-киргизката граница и там е възможно най-вероятния „изход за различни муджахидини от Афганистан“. Така през 1999 г. тя е била в района на Баткен, пресичайки таджикско-киргизката граница, излязоха няколкостотин бойци, добави той. Ето защо Киргизстан наистина се нуждае от руска база там, обясни Багдасаров пред вестник ВЗГЛЯД.
Така че интересът на Киргизстан е разбираем. Друг въпрос е за какво й е този обект на Русия? „Русия очевидно обмисля възможността за изграждане на военен обект, ако такъв бъде построен, ще е или в района на Джалал Абад, или до южната столица на Киргизстан - Ош, където има инфраструктура, останала от съветската епоха“, отбелязва експертът.
Семен Багдасаров, е убеден, че от военно-стратегическа гледна точка, е по-добре да се постави база не в южната част на Киргизстан (в град Ош), а точно в Баткен, на границата с Таджикистан.
Конкретната цел на новия военен обект остава неясна. „Всъщност, никъде няма да намерите информация за обекта, неговия статус“, казва Грозин. „Какъв ще бъде – тренировъчен център, център за наблюдение, център за контрол на движението на наркотици или просто военна база и, как се нарича, малко от всичко? Няма данни за спецификацията на този обект“.
Освен противодействие на евентуална атака от страна на екстремисти от Афганистан, базата е необходима и за борба с трафика на наркотици, който минава по този път, каза Багдасаров. За да направим това, трябва да приемем закон, който да позволява на въоръжените сили да участват в операции за борба с трафика на наркотици. Без този закон ефективността на базите няма да бъде толкова голяма по отношение на националната сигурност, смята експертът.
