Нито една партия не получи повече от 30% от гласовете. Това усложнява създаването на управляващо мнозинство. Най-много гласове получиха лявоцентристките социалисти начело с премиера Педро Санчес. Техният резултат – малко по-малко от 29%, не е достатъчен за формирането на стабилно управление и сега им се налага да съберат огромна коалиция, включително, може би, депутати-сепаратисти от Каталуния, която през 2017 година се опита да се отдели от Испания.
Основната опозиционна сила – Народната партия на Испания (НП), придържаща се към консервативни възгледи, получи по-малко от 17%. Това е най-лошият й резултат за цялата 30-годишна история на фракцията. Много бивши нейни избиратели преминаха на страната на друга партия, а именно ултрадясната „Вокс“, която набра 10% от гласовете на избирателите основно заради твърдата си позиция срещу отделянето на Каталуния. „Вокс“ е първото значително ултрадясно движение в Испания, възникнало след края на диктатурата на Франциско Франко през 1975 година.
Управлението на много европейски страни става все по-трудно, тъй като старите партийни системи, в които доминираха умерените консерватори и умерените социалдемократи, отстъпват място на раздробени парламенти, в които участват бунтари срещу естаблишмънта – „несъгласни“, от редиците както на десните, така и на левите. Тук трябва да се добави и яркият и гласовит либерален център плюс (в случая на Испания) регионалните националисти. Получава се фрагментирана картина.
„Тази тенденция се разпространява на цялата територия на Европа“, казва Федерико Санти, анализатор на политическите рискове в консултантската компания „Евразия груп“. Той обяснява това с „неспособността на традиционните партии да изпълнят желанията на избирателите, които са предизвикани от глобализацията. Например – проблемът с имиграцията и нарастването на международната търговия. Това, по думите на Сани, „стана причина за падането на популярността на традиционните умерени партии и послужи за появяването на нови политически движения, които понякога се придържат към крайни възгледи“.
Нуждата от създаване на големи коалиции в много страни поставя под заплаха способността на Европа да реагира на бързо променящия се свят. Геополитическото съперничество между САЩ и Китай оказва натиск на установения ред в международната търговия, от който зависят много европейски икономики. Русия, която е все по-напориста, изпитва силата на европейската система за сигурност след Студената война, а в същото време Тръмп поставя под съмнение традиционното американско задължение – да поддържа европейската сигурност.
В Италия, Германия, Нидерландия и извън техните предели дясноцентристките и лявоцентристките партии, които доминираха в политиката десетилетия и бяха основата на днешния Европейския съюз, губят своите избиратели. Създаването на сложни коалиции сега стана необходимост, за да се запази властта на центристките политически сили в широкия смисъл. Двупартийните коалиции, като тази между ГСДП/ХДС на германския канцлер Ангела Меркел, само засилиха разочарованието на избирателите от традиционните партии. Много отдават предпочитанията си на нови партии: природозащитниците „Зелени“ и крайно-дясната „Алтернатива за Германия“.
През последните две години основните консервативни и лявоцентристки партии във Франция и Италия претърпяха съкрушителни поражения. На тяхно място дойдоха новаци. Широкият политически спектър от „бунтовници“, от подкрепящия ЕС центристки настроен французин Макрон до италианската „Лига“, с нейното влечение към родните италиански корени, както и лявото „Движение Пет звезди“ – целият този спектър показва колко нестабилни са станали електоратите в Европа.
Във Великобритания на изборите за Европейски парламент се очаква, че доминиращите от дълго време консерватори и лейбъристи буквално с кръв ще предадат своите гласове на популистикте „нарушители на спокойствието“, донесли Брекзит на страната. Различни нови групи, които се противопоставят на Брекзит, също ще получат нещо. По този начин гласоподавателите изразяват недоволството си от това, че тяхната страната все още се намира в сложни отношения с ЕС.
В големи части от континентална Европа политиката се основаваше на схема, в центъра на която стоеше дясноцентристка партия, опираща се на църквата и лявоцентристка, имаща връзки в профсъюзите. Но към днешна дата европейците чувстват все по-малка привързаност към която и да е партия и към това трябва да се добави отчуждението им от политическия елит.
Бавното възстановяване на европейската икономика след финансовата криза от 2008 година и последващият бум на миграцията от Близкия Изток и Африката през 2015 година само умножиха недоволството на населението от традиционните партии.
В известен смисъл испанските избори отразяват европейските тенденции в леко променена форма. В Германия, Франция и Нидерландия, позиции губиха главно лявоцентристките партии, които доминираха в тези страни с десетилетия и които създадоха днешния Европейски Съюз. А испанският социалист Санчес, напротив, увеличи гласовете за партията си, а загубите на „центристките“ гласове се случва основно за неговите консервативни конкуренти от Народната партия. Те получиха близо двойно по-малко места, отколкото на изборите през 2016 година.
Санчес, обещавайки да увеличи социалните помощи и да увеличи данъчното облагане на големите корпорации, се опита да възстанови контактите с представители на работническата класа. Също така правителството под негово ръководство наскоро увеличи минималната работна заплата в Испания с 22%.
Неговият успех може да вдъхнови други лявоцентристки партии в Европа да защитят левите си възгледи. От 90-те години на миналия век тези партии обръщат повече внимание на икономическата ефективност, отколкото традиционно обвързаните с центъра теми, свързани с проблемите на социалната справедливост.
„Време е да говорим за равенство“, казва Хуан Антонио Караскозо, 58-годишен механик от предградие на Мадрид, по време на митинг, организиран от Социалистическата партия в навечерието на изборите. „През годините не е направено много, така че се надявам, че поне ще започнат да правят нещо“.
Народната партия пострада най-много от увеличилата се популярност на партия „Вокс“ на фона на напрежението около каталунския сепаратизъм.
„Реших да гласувам за „Вокс“... защото те са за единството на Испания“, казва Ева Еспаня, 43-годишна дама – мениджър на хранителна компания от Мадрид. „Тази партия позволи на испанците да изразяват свободно патриотическите си чувства, без да се страхуват, че ще бъдат обявени за фашисти или франкисти“, заяви тя.
Еспаня преди е гласувала за Народната партия, но сега е променила мнението си: „Дойде краят на двупартийната система в Испания. Дойде времето на новите идеи, проекти, партии и хора, които ще защитават патриотическите чувства на хората, казвам аз – испанката“.
Превод и редакция: Иван Христов
