Вашингтон. В речта си за Състоянието на съюза американският президент заяви, че е против „вечните войни“. „Великите държави не водят безкрайни войни“. Той също така отбеляза, че ще промени политиката на САЩ в Близкия Изток, като призова за изтегляне и от Афганистан, и от Сирия – дори и въпреки възраженията на тогавашния министър на отбраната Джим Матис, който впоследствие си подаде оставката заради разногласията, пише вестник Washington Examiner в материал, представен без редакторска намеса.
Но Тръмп не беше против вечните войни във вторник. Когато му бе представен двупартиен закон, за да слагане на край на намесата на САЩ в Йемен, той, позовавайки се на Закона за военните сили, наложи на вето, като заяви, че вечните войни са в рамките на неговата конституционна власт.
Както той каза в писмо до Сената: „Тази резолюция е ненужен и опасен опит да отслаби моите конституционни правомощия, застрашавайки живота на американските граждани и смелите военнослужещи, както днес, така и в бъдеще“.
Разбира се, не е ясно откога Тръмп смята, че произхожда от конституционните му правомощия да участва в конфликти в чужбина. В края на член I, раздел 8 от Конституцията става ясно, че само Конгресът може да обяви война. Вместо това президентът има правомощието да позволи военните да се ангажират само след гласуването на такава декларация.
Привържениците на американското участие в Йемен обаче твърдят, че САЩ не са „технически” ангажирани в конфликта, защото само осигуряват логистична военна подкрепа и, разбира се, носи милиарди долари от продажбите на оръжие на коалицията, ръководена от Саудитска Арабия.
Но такива сенчести дейности са пряко свързани с конфликта, дори ако няма наземни войски, и имат реални последици. Четиригодишната гражданска война, водена с подкрепата на САЩ, предизвика хуманитарна криза, остави хиляди цивилни мъртви - някои от ръцете на въздушните удари, за които САЩ оказваха помощ - и не успя да направи смислени стъпки към мира.
Както изглежда, това е точно намесата, която бащите-основатели са искали да оставят в ръцете на Конгреса. Александър Хамилтън обяснява във „Федералист Номер 69“ през 1788 година:
„Президентът трябва да бъде главнокомандващ на армията и флота на САЩ. В това отношение неговият авторитет ще бъде номинално същият с този на краля на Великобритания, но по същество много по-нисък от него. Това ще бъде нищо повече от върховното командване и ръководство на военните и военноморските сили, като първи генерал и адмирал на Конфедерацията; докато този на британския крал се простира до ОБЯВЯВАНЕТО на война и към НАБИРАНЕТО и УПРАВЛЕНИЕТО на флотите и армиите, всички от които, според разглежданата Конституция, ще се отнасят до законодателната власт.
Конституцията изрично делегира на Конгреса правомощието да решава кои конфликти ангажира САЩ. Според проекта на основателите, изпълнителната власт може да действа само след като депутатите вземат решение. Президентите нямат единственото право на преценка да участват във военни операции.
Ако Тръмп е сериозен за преразглеждане на американската ангажираност в чужбина и за предотвратяване на безкрайните конфликти, за които е предупреждавал, този интерес не може да бъде ограничен само до областите, в които той, чрез безразличие, недоразумение или нарочно, намира за полезно. Също това, така не може да бъде лично негово решение.
Единственото нещо, за което Тръмп е прав, е, че краят на вечните войни ще бъде ограничение на неговата власт. Но това е граница, записана в Конституцията и от която законодателите не се възползват.

Превод и редакция: Иван Христов