Вашингтон. В неделя държавният секретар на САЩ Майк Помпео посети границата на Колумбия с Венецуела, където говори за американската подкрепа за бежанците, няколко пъти повтори искането за оттегляне от власт на президента Николас Мадури и отправи заплахи за нови санкции срещу Каракас. Но въпреки това, посещението на Помео демонстрира дупките в политиката на САЩ, коментират в редакцията на американското издание The Washington Examiner.
Проблемът е на Вашингтон. Като обяви подкрепата си за лидера на опозицията Хуан Гуайдо, администрацията на Тръмп постави на масата всичките си дипломатически карти. Този смел ход можеше да бъде печеливш, ако Гуайдо бе успял да спечели подкрепата на военните.
Но това не се случи. Венецуелската армия не беше съвсем готова да напусне кораб, когато Вашингтон обяви подкрепата си за Гуайдо, нито когато САЩ се опитаха да доставят принудителни хуманитарна помощ в страната, за да засилят популярността на опозицията на Мадуро. Вместо това подкрепеният от САЩ опит за преодоляване на границите с хуманитарна помощ пропадна, поставяйки един поход към Каракас, замислен като триумфален, в безизходица.
Сега САЩ са в сложна ситуация. Те искат да сложат край на кризата, но не може да преговарят с Мадуро, след като обявиха управлението му за незаконно. В допълнение към бъркотията идват отношенията между Москва и Каракас – руски военни кацнаха в латиноамериканската страна по-рано тази пролет.
Политически притисната и с малко възможности, оставила настрана военната намеса, администрацията на Тръмп се надява, че санкциите ще свършат работата и най-накрая ще изтласкат Мадуро от властта. „Може би съм циник, но след като Мадуро не се отказа от контрола, дори когато хората му гладуват и се нуждаят от лекарства, по-нататъшната икономическа болка едва ли ще бъде магическият куршум, на който Помпео и Тръмп се надяват. Това оставя САЩ без истински план за действие във Венецуела“, е заключението на автора.

Превод и редакция: Тереза Герова