Церемонията отбеляза края на една индустрия, която положи основите на германската индустриална революция и следвоенното й икономическо възстановяване.
Мъжете от мината „Проспер-Ханиел“ символично предадоха на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер огромната бучка въглища с думите „Glueck Auf“. Старинен миньорски поздрав, който грубо означава „късмет“ и отразява несигурността на живота, прекаран в земните недра.
„Тук свършва част от германската история“, каза Щайнмайер на миньорите. „Без нея, цялата ни страна и нейното развитие през последните 200 години щяха да са немислими“.
Мината "Проспер-Ханиел" в западния град Ботроп и още една шахта в Ибенбурен, на 100 километра (62 мили) на север, бяха последните останки от индустрия, която някога е доминирала в региона и в която е имало половин милион души по време на пика й през 50-те. Заедно, те помогнаха да се хранят гладните заводи за стомана в долината на Рур, докато вносът на по-евтини, чужди въглища не направи така, че „черното злато“ на Германия да загуби блясъка си.
В продължение на десетилетия мините оцеляваха само благодарение на щедри субсидии. Но през 2007 г. бе взето политическо решение за тяхното затваряне с обещание за предсрочно пенсиониране или преквалификация на останалите им работници.
Според правителствени данни от 1998 г. германската въгледобивна промишленост е получила над 40 милиарда евро от федералните фондове и е трябвало да получи още 2,7 милиарда евро до 2022 година. Част от парите са били нужни за поддръжката на мините и запазване на околната среда, което включва предотвратяване на бавното потъване на части от Рурската област, тъй като безбройните тунели се срутват с течение на времето.
Бяха изразходвани още огромни суми за подпомагане на икономическото възстановяване в региона, който през последните години отбеляза ръст в университетите, изследователските центрове и IT старт-ъпите.
Щайнмайер призова миньорите и техните близки да гледат към бъдещето, но и да се гордеят с култура на гостоприемство и откритост. Рурският регион стана многонационален с пристигането от началото на XIX век на многобройни преселнически вълни от Полша, Италия и Турция.
Краят на дълбочинното минно дело се разглежда като тест за планираното затваряне на шахтите за лигнитни, или кафяви, въглища, които все още работят в Германия.
Германия все още генерира почти две пети от електроенергията си от изгарянето на въглища, което според учените не може да продължи, ако Германия иска да намали емисиите си на парникови газове. Лигнитът се счита за дори по-мръсен от черните въглища, но остава сравнително евтин за извличане, дори в Германия.
Повече от 400 въгледобивни райони по света ще се сблъскат с подобен натиск да бъдат затворени през следващите десетилетия на фона на международните усилия за ограничаване на глобалното затопляне.
Някои в Германия се опасяват, че други източници на енергия - главно възобновяеми - може да не са достатъчни за захранване на индустриална нация, особено след като страната планира да затвори своите атомни електроцентрали до 2022 г.
Комитет, назначен от правителството, трябва да представи доклад през февруари, в който да представи предложения за постепенно премахване на лигнитните мини.
Към края на церемонията в петък миньорите отдадоха почит на колеги, които загубиха живота си под земята. Опасностите бяха изтъкнати в понеделник, когато 29-годишен работник беше смазан от метална врата в шахтата на Ибенбурен.
И в петък през нощта се появиха новини за смъртта на 13 миньори при експлозия в мина в Чешката република.
Превод и редакция: Иван Христов
