Но защо? Какво се случва?
Районът на изток от Ефрат е въпрос, който засяга бъдещето на Турция. Това е най-неизбежната и най-голяма заплаха за страната ни. Нарушаването на волята и действията, насочени към премахване на тази заплаха, прибягване до хитрост в тази насока, сътрудничество с определени страни от региона и архитекти на проекта за тази цел е също толкова голяма заплаха.
Унищожаването на „турския фронт“ е открита борба за независимост… Това е истинският „въпрос на съществуване“.
Подценявайки заплахата от систематично изградения „Турски фронт“, обхващащ иранската граница и Средиземноморието, като не го държим под око, неутрализирането на Турция в борбата срещу тази заплаха ще доведе до тежки последици за нас.
Проектът „коридор“, чиято Средиземноморска врата бе затворена с операциите „Щита на Ефрат“ и тази в Африн, продължава да е там, където е. Източната порта, цялата тази зона, продължава да е под инвазия от терористични организации и нерегионални сили. Тяхното намерение е очевидно – тяхната цел, без никакво съмнение – е Турция. Защитата на страната, гарантирането на бъдещето й в настоящата конюнктура, е в елиминирането на тази зона. Това наистина е въпрос на живот и смърт.
Турция отново е обсадена един век по-късно
Обещанието, че САЩ ще се оттеглят от Сирия, е нищо друго, освен разсейване. За този проект започна сирийската война; беше планирано да се прекъснат всички връзки на Турция с арабско-мюсюлманския свят; За основа беше взето цялостно „обсаждане“ на Турция от юг. Това е план за обсада. Всеки, който е бил срещу нас преди век, сега се присъединява към тази обсада.
В това положение, борбата срещу заплахата, идваща от източния бряг на Ефрат и този регион, който ще става все по-голям, наистина е въпрос за това дали ще останем във вечността.
Въпросът не е в терористите. Става въпрос за унищожението ни
Въпросът не е Кюрдската работническа партия (ПКК). Този въпрос не е свързан и с тероризма. Нито е въпрос на етническа принадлежност. В тази зона има многонационална инвазия и тази инвазия ще придобива все по-голяма сила, докато в един момент няма да можем да се намесим.
Прилага се геополитически план, който ще се разшири от границата с Иран до Средиземно море, в даден момент ще бъде включен и регионът от Каспийско море до Персийския залив, а на края и цялото Източно Черно море.
Коридорите Червено море – Персийския залив, Черно море – Средиземно море трябва да се разглеждат сериозно. Регионите и точки, в които се съсредоточават терористичните организации и мултинационалните сили трябва да се наблюдават отблизо.
Опозиционният фронт си сътрудничи с „многонационалните експедиционни сили“.
Това е жизнено важно
За съжаление някои политически кръгове в Турция правят невероятни усилия да запазят тази заплаха вън от погледа. Опозиционният съюз, създаден за местните избори на 31 март, няма такъв дневен ред. Техният подход и този на групите в Турция, с които фронтът на многонационалната инвазия си сътрудничи, се припокриват.
Турция трябваше да се обърне на изток от Ефрат веднага след операцията „Африн“. Тя трябваше да направи това, независимо от последствията. Не трябваше да се съобразяваме с разсейващите тактики. Знаем, че е трудно, че въпросът е много сложен, че кризата в Сирия е регионална и всъщност глобална криза. Но трябва да знаем, че нямаме друг избор освен да използваме „сила, за да развалим играта“ и че „правилата на играта се определят на бойното поле“.
Местни и чуждестранни тактики на отвличане: Нашите умове са бистри
Всеки опит за интервенция беше забавен от същите центрове, едни и същи групи, с различни предложения и предположения. Тактиката на разсейване се прилага както в страната, така и в чужбина. Умът ми е кристално бистър по отношение на това кой какво направи по отношение на това. Всичко се случи и продължава да се случва точно пред очите ни.
Известно е, че забавянето ще „доведе до фатални невъзможности“. Сега се отправяме в тази посока. Нуждаем се от спешна инициатива, насочена към елиминиране на най-голямата заплаха за бъдещето на страната ни.
Седем страни ще изпратят войски на изток от Ефрат. Какво означава това?
Сега, с регионалната подкрепа на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Египет, се стартира план на САЩ за поставяне на мултинационални сили в тази зона. Великобритания, Германия, Франция, Египет и Йордания също ще изпратят войски.
По време на срещата на коалицията срещу „Ислямска държава“ във Вашингтон, тези седем страни проведоха отделна среща и излязоха със съвместно изявление. Те обявиха това чрез Държавния департамент на САЩ. Ако това се случи, ако войските на седемте страни бъдат разположени на изток от Ефрат, тогава ще започне реалната опасност за Турция.
Скоро те ще започнат терористични атаки и ще ударят Турция
Те никога няма да напуснат този регион в Сирия. Те никога няма да оставят този регион на волята на Турция. Това, което те защитават тук, не е ПКК - както си мислят някои. Това е преходът към последния етап от оформянето на картата, от многонационалната инвазия.
Досега само САЩ бяха в зоната, но оттук нататък ще има седем страни. Ръцете на Турция ще бъдат вързани. Знаете ли какво ще се случи след това? Те ще започнат процеса на дестабилизиране на Турция от този „фронт“.
Изберете си: терористични атаки, интервенции във вътрешната политика, сдържане на Турция буквално в нейните граници, плач „излезте от Африн“.
Каквито и да са последствията...
В продължение на години ние писахме в тези статии, че „Тази интервенция трябва да бъде осъществена, независимо от последиците, дори да означава самоубийство. Интервенцията ще става по-трудна с всяко отлагане“. Беше ясно, че нещата ще завършат така от самото начало.
Армията трябва да тръгне довечера... Няма да има друг шанс.
Новите страни, които се разполагат там, след нахлуването в северната част на Сирия, планират да оставят Турция беззащитна, да блокират нейните отбранителни линии и да я направят неспособна да се защити. Този регион вече не е въпрос на Сирия. Този регион вече не принадлежи на Сирия. Този регион е фронт, целящ обсаждането на Турция.
Има само още едно нещо, което трябва да се направи - още една стъпка: спешната и решителна намеса на Турция пред седемте държави, които изпращат армия в Северна Сирия, източно от Ефрат. Ако това не се направи, то никога няма да може да се направи отново. Тогава ще видим всички заедно как войната се прехвърля в Турция.
Ситуацията е критична. Турските въоръжени сили трябва да започнат интервенцията в Сирия заедно със Свободната сирийска армия (ССА), без да чакат и един ден повече - ако е възможно, тази вечер.
Отново започваме от Сивас един век по-късно. Те отварят турския фронт, събудете се!
Анализирам думите на президента Реджеп Таийп Ердоган, изказани в Сивас вчера. Обмислям значението на това да започнем от Сивас и отново да направим същото изказване един век по-късно.
Виждам степента на опасността и борбата. Наблюдавам сериозността на всичко това, небрежността и егоизма на някои политически кръгове.
Мислите ли, че това са изказвания за предизборна кампания? Обърнете внимание на объркването, причинено от местните нашественици. Обърнете внимание на оста на страната, на нейния политически ген. Вижте района. Всичко е кристално ясно и на открито.
Седем страни разполагат войски на изток от Ефрат и това означава отваряне на първия фронт от войната срещу Турция. Събудете се!
Превод и редакция: Иван Христов
