Благоевград. Съществуват много страхове, свързани с хипнозата, но когато човек е в транс, не губи контрол нито над разума, нито над поведението си. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин психотерапевтът Йорданка Пейкова. По думите ѝ много хора не са попадали на информация и не са запознати в детайли за принципа на метода. „Затова често я свързват с нещо мистично и опасно, тоест бъркат клиничната хипноза със сценичната. А всъщност тя е точно толкова „опасна“, колкото и нашият сън“, посочи Йорданка Пейкова. Тя допълни, че ако разгледаме съня ни като естествен транс, то за хипнозата може да се каже, че е контролиран такъв. „В този ред на мисли всеки, който може да заспи, може да бъде хипнотизиран, или както аз обичам да казвам шеговито на моите пациенти: „Всяка майка , която може да приспи детето си – владее хипнозата!“, посочи психотерапевтът. Тя заяви, че когато е в транс, човек не губи контрол нито над разума, нито над поведението си. „Почти на всеки час и половина нашето съзнание „изключва“ за няколко минути, което е спонтанно навлизане в транс“, каза Йорданка Пейкова. Тя съобщи, че най-вероятно всеки е забелязал, че докато върши нещо в ежедневието си, в един момент се разсейва и отнася. „Заглеждаме се за момент като погледа ни остава фиксиран върху нещо. Или пък се е случило да се порежем или да се нараним, без да сме усетили, а разбираме за това едва, когато видим, че тече кръв“, коментира психотерапевтът. По думите ѝ този феномен се определя като спонтанна аналгезия. „Ще развенчая и още митове, като кажа, че медицинските общества в САЩ, Канада и Австралия отдавна се възползват от терапевтичните ползи на хипнозата. Там има дори отделения по хипнотерапия, а също така в онкологичните стационари наред с онколозите, помагаща роля играят и хипнотерапевтите, защото те подкрепят човека и му помагат да се чувства по-добре не само физически, но и да функционира по-пълноценно като личност“, допълни Йорданка Пейкова. Тя посочи, че когато човек се лекува, грижата за тялото и душата му е необходимо да вървят ръка за ръка, защото изцелението на едното без другото е невъзможно. „Тоест боледува ли душата на човек – то и тялото ще реагира и ще продуцира симптом“, каза Йорданка Пейкова.
Денис НИКИФОРОВ