Това стана ясно от думите на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова в интервю за Bloomberg TV, съобщиха от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
„Различен тип трябва да са мерките за Северна и Югозападна България. Автомагистрала „Тракия“ допринесе за икономическото развитие на Южна България, очакваме такъв ефект да се постигне и с автомагистрала „Хемус“ за Северна България“, каза в интервюто Николова и подчерта, че не трябва да се забравя и т.нар. коридор „Дунав“, който има голям потенциал.
По думите ѝ трябва да се търсят интегрирани политики и ако мерките за Северна България са насочени към предпоставки за привличане на инвестиции, за Югозападна България може да се предвидят за технологии. „Трябва да насочим ресурсите по такъв начин за всички региони, че да постигнем икономическо развитие“, отбеляза Деница Николова.
Тя обясни още, че основен фокус в новите регламенти на ЕК ще бъде повишаване качеството и стандарта на живот, както и задържането на хората в населените места, а не концентрацията на ресурси само в големите градове и съпътстващия миграционен процес от малките към по-големите населени места.
Според нея новите регламенти на ЕК създават възможности за по-фокусирано третиране на дадена територия и инвестициите да бъдат определяни спрямо спецификите на регионите. Въз основа на това може да се определи и конкретна целенасочена инвестиционна политика към тях.
„От гледна точка на икономическото развитие има необходимост от 7-10 нови индустриални зони, които е необходимо да обхващат територия, а не конкретен град“, каза още заместник-регионалният министър и обясни, че в момента се правят необходимите анализи от институциите, за да се определят териториите, в които да бъдат направени тези зони.
Деница Николова съобщи, че едно добро решение за развитието на регионите е да се съвместяват средства от различни оперативни програми, така че да се постигне цялостен ефект – изграждане на индустриални зони, създаване на предпоставки за привличане на инвестиции, мерки за образование, наука и иновации. „Трябва да се говори също за мерки за иновации, дигитализация, туризъм, които биха създали потенциал за икономическо развитие“, коментира Николова.
По думите ѝ една от основните промени, които се предвиждат, е развитието на регионите с фокус върху големите градове като центрове на растеж и определяне на специфична политика и проекти с икономически ефект в партньорство с местната власт, бизнеса и неправителствени организации за цялата територия.
Заместник-министърът обясни още, че по предварителна информация многогодишната финансова рамка за следващия период определя с 8% повече ресурси за България в сравнение с досегашния програмен период. Предстои разработването на стратегическите документи, които ще определят приоритетите и територията на фокусиране на инвестициите през новия програмен период.
До края на годината се очаква първоначалните документи да бъдат готови. Те ще бъдат подложени на обществено обсъждане. В паралел , ще се пристъпи към подготовката на проекти в подкрепа на регионите.
