За периода от 2013 г. до 2019 г. само четири лица са се възползвали от възможността за получаване на българско гражданство на основание инвестиции, по чл. 12а от Закона за българско гражданство, а тези по чл. 14а са 46, обясни тя. Анализ показва, че приетите през 2013 г. промени в Закона за българско гражданство, с които на лица, направили инвестиции в размер съответно на 1 или 2 млн. лв., могат да кандидатстват за българско гражданство при облекчена процедура и съкратени срокове, не са имали очаквания ефект - разкриване на нови работни места или принос за икономиката.Лицата, поискали българско гражданство въз основа на инвестиции, са от различни държави - Египет, Русия и др. Даването на гражданство по двете разпоредби става при инвестиции в размер съответно 1 млн. лв. или 2 млн. лв. Процедурата и сроковете са изключително опростени и съкратени - не се изискват други предпоставки, както при останалите лица, които кандидатстват за гражданство, отбеляза още зам.-министърът.
„Проблемът е, че не се създават работни места и България като държава няма икономически принос от даване на гражданство срещу инвестиция. На второ място няма контрол върху поддържането на инвестицията. Много често става така, че една инвестиция съществува, докато дадено лице получи гражданство, след което тя не се поддържа. Два бяха вариантите и подходите, въз основа на промяна на гражданството. Първият - да се отменят изцяло двете разпоредби, а вторият - да се създаде орган, който да следи за поддържането на тези инвестиции. Тъй като броят на тези инвестиции е изключително малък, вероятно това не представлява интерес“, коментира зам.-министър Ахладова.
