София. Имаме много силни университети, които обслужват бизнеса и обществото, но някои от тях остават невидими на европейско ниво. Това каза заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева по време на представянето на първите резултати от дейността на Комисията за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност и извършената до момента оценка на научната дейност на висшите училища и научните организации в България за 2017 г., предаде репортер на Агенция „Фокус“.
В оценката по критерий „Обществено и икономическо въздействие“ води БАН, а след това са Софийският унирверситет, Тракийският университет в Стара Загора, Медицинският университет – София, Техническият университет в София, Университетът в Бургас, Русенският университет, Минно-геоложкия университет и др. „Този критерий е един сигнал за бизнеса и индустрията. Това означава, че имаме много силни университети, които обслужват бизнеса и обществото, но някои от тях остават невидими на европейско ниво. Но тенденцията е добра и разнообразна, което може само да ни радва“, обясни зам.-министъра Ангелиева.
По критерия за ефективност на първо място е Химико-технологичния университет в София, следван от БАН, СУ, МУ-София, Университета по хранителни технологии в Пловдив, УАСГ – София и др. По критерий „Брой публикации в режим на отворен достъп“ водеща е БАН, следвана от МУ–София, СУ, МУ – Пловдив, ТУ – София, МУ – Варна, Югозападния университет и др.
В класацията за брой научни публикации по Педагогически науки водещ е Русенският университет, по Хуманитарни науки – БАН, по Стопански, социални и правни науки – Русенски университет, по Природни науки, информатика и математика – БАН, по Технически науки – Техническия университет в София, по Аграрни науки и ветеринарна медицина – БАН, и по Изкуство – БАН. „Тази класация има известен дисциплиниращ ефект – че който каквото направи, го последва. Така стимулираме отговорни научни изследвания, прозрачни за данъкоплатеца и обществото“, обясни зам.-министър Ангелиева.
Цветилена СИМЕОНОВА