Добрич. Подвигът на Димитър Списаревски намира широк отзвук не само в България, но и по целия свят. Това каза в предаването „Добрич - Блян вихрен, понесен над степ ековита...“ на Радио „Фокус“ историкът Живко Марков. По думите му родът на Списаревски е от Кюстенджа (днешния румънски град Констанца), но той е роден в Добрич. Марков добави, че в историческата ни памет Списаревски ще пребъде с последния си боен полет, при който загива геройски, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война. „Още същата вечер Радио „Лондон“ прави специално предаване, където разглежда бойните действия през деня и обръща специално внимание на случката с въздушната битка край София. След Списаревски, който загива, имаме няколко и то успешни тарана срещу американските бомбардировачи. В далечна Япония подвигът на Димитър Списаревски също предизвиква широк отзвук. Японците го наричат „нашата жива торпила на Балканите“. В спомените на участници във въздушния бой – английски и американски пилоти, останали живи след войната, са разказите за видяното с възхита, с почуда, с преклонение пред подвига на българския герой. Самото опело на Списаревски е на 23 декември 1943 година в църквата „Света София“, погребан е в столицата в алеята на летците“, каза Живко Марков. Той припомни думите, изречени от неговата майка по време на погребението на Списаревски: „Аз загубих един син, а той стана син на целия български народ“.
Според историка съгражданите на бойния пилот - жителите на Добрич, също изразяват своето преклонение пред подвига му. През 1944 година Община Добрич кръщава улица на името на Димитър Списаревски. Това е улицата на неговата родна къща. „За съжаление по времето на тоталитарния режим името на Списаревски е забравено. Не се споменават както неговото име, така и имената на всички летци, които са дали своя живот и са участвали в защитата на София. На тях е лепнат етикетът „царски офицери“. Нещо напълно несправедливо, защото това са млади мъже и момчета, които са отдавали своя живот, за да опазят Родината, за да опазят родната столица от набезите на англо-американски бомбардировачи и изтребители. Тази забрава е тегнела доста години над техния подвиг. След демократичните промени отново се заговори за Списаревски и за този скрит епизод от българската история“, каза още Живко Марков. По думите му отнетото през социализма име на улицата е възвърнато. Марков добави, че на фасадата на сградата на НТС е поставена паметна плоча – барелеф на Димитър Списаревски. Всяка година на неговата рождена дата, както и на 20 декември граждани поднасят цвета и свеждат чела в знак на почит. „Димитър Списаревски не е само добруджански, но и български герой, наричан в историографията ни „живата торпила“. Неговият живот, продължил само 27 години, е пример за саможертва и родолюбие", посочи той. Живко Марков припомни, че през 90-те години на миналия век са излезли много спомени на летци, негови съвременници: „Всички го описват като голям родолюбец, изключителен ерудит, интелигентен, физически красив, широко скроен, готов винаги да помогне на своите колеги и на своите приятели, нетърпящ никога лоша дума за България“. В знак на почит към Димитър Списаревски и всички летци, отдали живота си за защита на небето над България, Живко Марков припомни заветните думи на френския писател Антоан дьо Сен-Екзюпери: „Летците не умират, те отлитат“.
Жулиета НИКОЛОВА