„Но има ли тук място за Христос, има ли тук място за живия Бог, за сина Божи, станал син Човешки? Има ли предел човешкото безумие, което пропъжда Христа от празника на Рождество Христово? Стихиите на този свят безмилостно заслепяват сетивата ни с шумното веселие, с крясъка и светлините на един друг празник - на празника без Христа“, посочи епископ Арсений.
„Нима това е пътят за Витлеем и наистина ли ние искаме да разберем къде е родилия се цар Юдейски? Ние искаме да видим Бога, но съвсем не искаме да живеем в неговото присъствие. Колко рядко в съвременния свят човек просто търси Христа, не за да получи от него, било то здраве, семейно благополучие или уреждане на важна работа, а за да му каже от дълбочината на сърцето си: „Господи, аз разбрах, че ти си ме довел на този свят, че ти си ме дарил с живот! Затова аз не принадлежа на себе си , а на тебе. Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя!“. Оказа се, че пътят за Витлеем е труден и малцина са тези, които вървят по него. А къде е родилият се цар Юдейски? Можем ли ние да го открием сред неоновия блясък, сред шума и веселието? Заслепени от суетата на света, ние просто няма да видим тихата светлина на Витлеемската звезда“, каза още Знеполският епископ Арсений. Пред събралите се миряни той посочи, че пътят към Витлеем, където се е родил царят Юдейски, носи мир, светлина и радост. „Нека да тръгнем по този път. Вървейки по пътя към Витлеем, за да се поклоним на Богомладенеца, с всяка измината крачка все по-слаб ще става блясъкът на неоновия свят и все по-ярко ще ни осенява светлината на Витлеемската звезда. С всяка изминала крачка ще стихва разюздаността на този свят и сърцата ни ще бъдат облагодатени и стоплени от ангелското славословие „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Амин”, завърши словото си епископ Арсений.
Тони МИХАЙЛОВ