Добрич. Популярност набират през последните години туристически маршрути в Северна Добруджа, свързани с българския дух. Това заяви Зорница Рашева, ръководител на туристическа агенция в Добрич, предаде кореспондент на Радио „Фокус” – Варна. Едно от паметните места се намира в румънското село Михал Когълничану, познато на по-старото население като Еникьой. В самия център на селото зад много красива църква на фасадата на малка сграда е поставена паметна плоча на Васил Левски. Инициативата е на родолюбиви българи, които са събрали средства и са превъзмогнали бюрократичните изисквания. Паметната плоча е поставена по повод годишнина от рождението на Апостола през 2011 г. Изработена е безвъзмездно от добричлията Илия Христов. През XIX век в период от година и половина Васил Левски е учителствал в селото. Според сведения той също е пеел в църковния хор на тогавашния Еникьой. Негов съратник – Стефан Караджа, тогава е живял известно време в град Тулча. Там на фасадата на сградата, която е обитавал, е поставена паметна плоча. Тя е открита на 9 май 2007 година със съдействието по онова време на Посланика на България в Букурещ. Друг културно-исторически обект, който се радва по думите на специалиста на голямо внимание от страната румънците, но е бил дело на българи, живели в миналото отвъд Дунава, това е българската църква „Св. Георги Победоносец“. „Това е единствената църква в град Тулча, която носи три имена – „Църквата с кулата“, „Българската църква“ и на името на светеца. Уникална. Майсторите на иконостаса са от Добърската школа, от където има 100 икони. Изрисувани са в различен стил, тъй като самият иконостас е дело на български и румънски зографи. Задължително трябва да отбележим, че там все още се пази изключително голяма и красива икона на светите братя Кирил и Методий. Църквата е уникална с много неща. След като българската църква в Добрич „Св. Георги“ е била изгорена по времето на кримските войни, интериорът, който се изгражда впоследствие, е благодарение на архитектурните планове на църквата „Св. Георги Победоносец“ в град Тулча“, разказа Зорница Рашева. По думите ѝ ако се премине от левия бряг на река Дунав, има два румънски града, които са силно свързани с времето на хъшовете. Иван Вазов пише повестта „Немили недраги“ именно там. Това са градовете Браила и Галац. По неофициални данни точно в последните години преди освобождението на България от османско робство в тези два града са живеели около 20 000 българи. Това са не само революционери, но също търговци и занаятчии, които са търсели препитание за себе си и своето семейство. „Там българщината се е усещала изключително много. В Галац до ден днешен се намира църквата „Св. Пантелеймон“. Тя е дело на един много родолюбив българин от Дряново – Максим Райкович се казва. Независимо, че е учил за свещеник, като дух е бил много борбен. Революционер и родолюбец, той дарява по-голямата част от своето имущество на българите, живели извън пределите на отечеството. Друг интересен факт е, че всички паметници, свързани с българския дух, се намират в самия център на тези градове“, посочи Зорница Рашева. Тя допълни, че фактът е показателен за ролята на българското малцинство по тези земи навремето на фона на мултикултурния микс от гърци, турци и др. етноси. Всичко това допълнително придава очарование на тези два града. В Браила туристите могат да видят изключително интересна паметна плоча на Христо Ботев, свързан много с този град. Там се намира и българската църква „Възнесение Господне“, която след дълги години разруха с евросредства сега е в процес на възстановяване. В самия двор на храма е поставена паметна плоча, посветена на създаването на първото Българско книжовно дружество, което по-късно прераства в Българска академия на науките. По думите на специалиста в наше време, а и преди жителите на тези два града – Браила и Галац, са се гордеели с факта, че в тях са живеели толкова видни българи, родолюбци и начетени личности, допринесли както за освобождението на своята Родина, така и за културното развитие в Добруджа. „Вървейки по улиците на тези два града, човек си дава сметка какво родолюбие и каква жертва са проявили хората навремето, оставяйки близки, семейство, с една единствена цел – свободата на Отечеството. Ние можем единствено да уважаваме, да помним и да предаваме тази идея за свободата на човешкия дух, което е изключително важно“, каза Зорница Рашева.
Жулиета НИКОЛОВА