Бар „Мария Луиза“, или Марата, както му викат верните фенове през годините, е сключен между два вековни храма и още по-древни базилики в подножието на Стария град. Но историите за миналото са най-интересни именно в заведението, пропило в стените си дима, думите и смеха на велики художници и култови пловдивски лица вече 25 години. През Марата са минали няколко поколения. Култовото място е събирало компании, създавало е и бракове, и разводи. Всеки, влачил ходила по черно-белите му плочки, е оставил част от сърцето си завинаги.

 

Артистичният дом е наслоявал спомени от десетилетията, което личи в предметите и неподправеното настроение. Започнал е като семеен бизнес на Боян Сопаджиев и верните му помощници в лицето на двамата му синове – Боян-младши, Жорж и техните съпруги. Две лета след откриването през 1993-та година отваря и подземният етаж, пригоден към по-клубна обстановка и танци на фона на джаза. Днес част от помещението е кухня.

С пресни продукти над огнените котлони изобретява вкусотии вечно усмихнатият Пантелей Попов – Панти. Завършил НАТФИЗ артистичните му умения не спират до тук, въображението му е създало меню от примамливи деликатеси. Предлага хрупкав домашен чипс, патешки дроб конфи върху чеснови брускети с лимонена мащерка и див лук, лютиви хапвания и вегетариански изненади. Сръчните ръце на майстора завиват в бурито тортиля свинско и телешко, примесено с боб, специални подправки, червен лук, гауда, чедър, сос. Когато няма поръчки и кухнята му стане тясна, Панти излиза да изпие една бира с клиентите и да разкаже някоя интересна история. Винаги в шарени дрехи Панти допринася за връзката между автентичната и съвременната динамика на бара.

Често може да ви посрещне най-интересната дама в гостилницата – Джак Ръселът Йоко. Вероятно кръстена на половинката на Джон Ленън. Тя стои на високия стол в края на бара и в захлас слуша разговорите на посетителите. Също както Йоко Оно историите на битълсите. Ако не е на резервираното си място, бялата й козина се губи в шах-матните фигури на пода. Но нослето я води към напоените от подправки дрехи на Панти.

Поглед назад правим и с картините, наредени по широките стени от личната колекция на семейството, събирана през годините от приятели художници. Галерията е от съвременни и по-стари български автори, а някои от платната са дело на самия Жорж Сопаджиев.

„Мария Луиза“ е било предпочитано място на знаменити пловдивски творци, семейни приятели на Боян Сопаджиев- баща. Йоан Левиев, Георги Божилов- Слона и компания. Сега техните деца посещават добре познатия бар. Да, Марата е като щафета на поколенията. „Някои от по-младите художници като Кольо Карамфилов също идваха тук. Повечето ни клиенти са с историческа памет и носталгия към отминалия Пловдив, идват и много туристи“, допълва днес Боян Сопаджиев – син.

Тази година барът става на 25 години, но точна дата на откриването няма. „Когато баща ми отварял заведението е писал на цар Симеон, дали може да използва името на сестра му, княгиня Мария Луиза, за мястото. Такъв е етикетът.“, разказва Боян. Получили са писмо с одобрение, но листът се изгубва през годините. По спомен, заветната поща е доставена в края на август или септември.

Мястото, завличало със себе си най-ценното от всеки период на промяна. 25 години са си цяла генерация, една сребърна сватба, 25 театрални сезона, 25 миграции на сьомга, на 25 години е най-младият дядо, 25 години са сто сезона, 25 години са 175 кучешки. Мария Луиза е изживяла всичко това. И четвърт век по-късно е притегателна сила за хората, които добре познават клуба или изгубени по пътя си са любопитни да разберат повече за бар културата.

В града започват редица нови и утвърдени фестивали, а за един от най-големите- НОЩ Пловдив, семейство Сопаджиеви по традиция подготвя бутиков джаз концерт на живо пред входа, под звездите. По същото време, когато всичко е започнало – в края на лятото.

 

Източник: lostinplovdiv.com

Снимки: Георги Матов