Знаете ли кои са най-големите превозвачи в таксиметровия бранш в Пловдив - „Елма такси”, „Еко такси” или „Виайлет”?  Нищо подобно! Най-известните компании за таксиметрови услуги имат пренебрежителен брой автомобили на фона 1540-те коли, които се движат из града под тепетата. Трите компании имат всичко на всичко около 30 автомобила, които вероятно са изрядни откъм документи, данъци и осигуровки, пише trafficnews.bg

Откъде са обаче другите стотици автомобили, които карат с налепените стикери на трите популярни таксиметрови компании?  Най-общо казано цифрите, залепени по колите, са просто ефир, който се оказва най-ценното нещо в този бранш.

Собствеността на колите обаче е пълна мистерия, както и хората, които управляват фирми със стотици таксиметрови шофьори и отговарят пред държавата като данъчно задължени лица.  След голямата акция в Пловдив тази седмица стана ясно, че петте лица, които стоят зад 70 % от таксиметровите коли са с дебели криминални досиета.  

Големите фирмите, които имат активни автомобили на тяхно име по улиците на града са 47, а свободната професия, каквато се води таксиметровия превоз, се изчерпва с 62-ма души, които са еднолични търговци и/или данъчно задължено лице.

Оказва се, че над 70 % от автомобилите в Пловдив са под шапката на 5-6 фирми превозвачи, които не са регистрирани по ДДС, а капиталът им често е около 2 лева.

С най- голям брой таксита според официалния регистър на Община  Пловдив, разполага фирма „РИН ТРАНС ГРУП” – 302 броя. Втора в класацията е „МАКС -76” с 244 коли. 235  са колите на „БАЛИ ГРУП” , 144 – НА „ЛЕГИЯ ГРУП”.  „ХАЧО ГРУП” работи 48 автомобила на територията на град Пловдив.  „Лъки Сити Транс” и „Лъки Сити Транс 2” са с 42 автомобила. Други две фирми „клонинги” – „Стайгър 21” и „Стайгър” 2 имат 47 автомобила, „Марчела 1989” 27 коли и десетки други компании, които притежават между 5 и 20 коли.

Общият брой на колите, които със сигурност не са във фирми по ДДС, е близо 1300. От другата страна стоят едва 72 коли, които използват лиценза на фирми, разполагащи с над 4 автомобила, регистрирани по ДДС. Към тях като прибавим 62-мата шофьори, които сами са си ДЗЛ, остатъкът от 100 коли са малки фирми с до 2 автомобила. Справката е към 5 март, когато от Община Пловдив качват ежемесечния публичен регистър на таксиметровите коли.

Тук трябва да се уточни друго. В целия затворен кръг в таксиметровия бранш има 4 субекта, които са основна движеща сила. От една страна стои собственикът на колата, от друга фирмата превозвач, от трета данъчното задължено лице и от четвърта ефира, от който се кара.  В идеална ситуация първите три субекта са едно и също лице, което единствено плаща за ефира. Тук вече може да говорим за свободна професия. Това обаче е изключителна рядкост. В другия вариант фирмата е регистрирана по ДДС, шофьорите са на трудови договори и всичко е чисто пред държавата.

 В повечето случаи обаче става дума за три-четири лица, които имат сложни финансово-правни взаимоотношения помежду си. Почти винаги пък ощетена е една и съща страна – държавният бюджет .

Според Закона за автомобилните превози възможни са двама изпълнители на таксиметровата услуга – регистриран превозвач от свое име и за своя сметка , с персонал назначен на трудов договор и водач, който извършва дейността от името на регистрирания превозвач, но за своя сметка.  Законодателят се интересува от  физическото или юридическо лице, което има ангажимент да плаща данъка за извършваната дейност или както в бранша го наричат - Данъчно Задължено Лице /ДЗЛ/. 

Схемата

Както стана дума над 70% от колите в Пловдив са под шапката на 5 фирми превозвачи. Всички от тях си приличат по това, че са с уставен капитал от 2-3 лева, а собствениците им са безимотни хора, роми, инвалиди или такива с дебело криминално досие. Те обаче са подставени лица на същинските играчи в бранша.

Всеки месец  те прибират между 20 и 60 лева на кола, за да могат собствениците на автомобилите да ползват името на превозвача и касов апарат на негово име. Интересното е, че законовото изискване е изключително либерално и всеки може да си даде колата на даден превозвач единствено с обикновено споразумение, което може и да няма финансови рамки.

Тук обаче идва и ловката, освен че плащат тази сума, за да могат да карат с определената фирма превозвач, те взимат и нейните данни за данъчно задължено лице. На практика шофьорът на колата може в един ден да начука на апарата и 1000 лева оборот, като всички те трябва да отидат в счетоводните баланси на фирмата превозвач, която в случая е и ДЗЛ.Това обаче не се случва. Обикновено се води фиктивна счетоводна дейност, а дневните обороти на колите се „губят” из небитието. Така фирмата може да оперира година, две и повече, или докато НАП и Икономическа полиция не влязат на проверка. В такъв случай се прави активно мероприятие и за кратко време колите се прехвърлят на друг превозвач и ДЗЛ, а собственикът на фирмата по документи отговаря пред цялата строгост на закона.

Христоматиен е примерът с „Рин 2012” ЕООД и  „Рин транс груп” ООД. Видно от регистрите на Община Пловдив към април 2018 година по улиците на града са се движили 276 коли, които са на превозвача и ДЗЛ „Рин 2012” ЕООД.

В края на миналата година всички коли от „Рин 2012” ЕООД се прехвърлят към „Рин транс груп” ООД.  Собственик на първата компания е Минко Минков от Пловдив. Собственик на новия най-голям превозвач под тепетата е 37-годишният пловдивчанин Тодор Вълчев, който има солидно криминално досие.

По подобна схема действат и другите големи играчи като „Бали груп”, „Легия груп”, „Макс 76” и други. Като въпрос на време техните коли да влязат в активите на други превозвачи.

Така се формират фирми еднодневки, които във всеки един момент могат да бъдат заменени. Неслучайно в ДАИ има регистрирани над 400 фирми за Пловдивска област, които са със статут на превозвачи, а към днешна дата повечето от тях нямат нито една кола по улиците.

Разбира се, съществуват и други схеми с касови апарати близнаци и триене с магнит на оборота, но той се използва от „по-малките” риби, докато акулите използват най-лесния и безотказен метод.

Кои са големите играчи в различните сфери и кой стои зад тях ?

С кой играят големите превозвачи?

Колоборацията между ефири и превозвачи е задължителна, за да може да се захрани целия бранш с коли, които са готови за каране по улицата. Неофициално най-много коли има „Еко Такси”, чиято е собственост на „Европа 1” ООД. Автомобилите, които карат на този ефир са около 550, а огромен брой от тях са през превозвача „Макс-76”, чиито собственик е 28-годишният пловдивчанин Николай Николов, който е добре познат на органите на реда. Колите на превозвача „Европа 1” са 16, като всички те са с ДЗЛ физическо лице, които водят отчетност.

На второ място е „Елма такси” през „Елма ООД”. Втората фирма притежава едва 14 автомобила, които вероятно са изрядни откъм данъци и осигуровки. Към тях има 8 шофьора, които сами са данъчно задължени лица, а още 6 коли карат през ДЗЛ-то на фирмата.

Общият брой на колите в ефира обаче  е около 300. Огромна част от автомобили са регистрирани към превозвача и ДЗЛ в лицето на „Бали груп” и „Легия груп”, които са свързани със Стефан Балимезов.  Последният е прехвърлил „Бали груп” на безимотен ром от село Дъбене, където е и новото седалище на фирмата.

Гореспоменатата фирма превозвач и ДЗЛ - „Рин груп транс” е залепена по стъклата на третата най-голяма фирма в Пловдив с около 200 коли в ефира – „Виайлет 1” на Диян Станев.

Един от най-кресливите таксиметрови босове в Пловдив Мариян Киров притежава ефира на Перфект такси. В него има около 80 коли, а половината от тях са през превозвача „Хачо груп”. Любопитното е, че само тук има съвпадение между собственика на ефира и превозвача. Управител на „Хачо груп” е именно Мариян Киров.

„Такси 1” е друг от големите ефири под тепетата. Там е приложен обаче друг подход при превозвачите  и ДЗЛ. Броят на колите, които се движат в този ефир е около 70, а половината от тях са на превозвач и ДЗЛ с имена от „Такси-1 2009”  до „Такси-1 2023” година. Коли с лепенки на 6142 може да се видят и с превозвач „Лъки сити транс”.

„Рин транс груп”,„Бали груп” и „Легия груп” обаче захранват абсолютно всички ефири с коли, както и различни собственици на автомобили.

Неслучайно и при акцията собствениците на „Еко такси” заявиха:  „Ние сме просто ефир, ако шофьорите имат всички документи, ние предоставяме само услуга”.

3 коли към един превозвач при среден дневен оборот от 100 лева на ден, още септември месец трябва да влязат в ДДС, тъй като приходът им надхвърля 50 000 лева. Нито една от въпросните фирми не е регистрирана по ДДС.

Ето и диаграми на всички превозвачи и техни коли, които имат повече от три коли, дали са регистрирани съответно или не по ДДС: 

Собствеността на колите

Тук е може би най-голямата енигма. Официално никъде не е задължително да фигурира кой е собственикът на колата. Колите може да са на физически или юридически лица,  като това няма никакво значение . Ако приемем, че в най-оптимистичния вариант 50 % от колите се дават под наем, а другите 50 % са си на самите шофьори, то това означава, че има поне 800 коли, за които някой прибира рента всеки месец.

Как и по какъв начин е напълно неясно. Наемът на една кола варира между 600 и 800 лева на месец. За тази сума шофьорът получава кола, която има патент, стикери и касов апарат към определен превозвач, който е и ДЗЛ.  Отделно шофьорът заплаща за ефир между 5 и 7 лева на ден, а всички пари, които изкарва влизат директно в джоба му – без данъци, без удръжки, а дали се самоосигурява си е негова грижа.

Останалите коли, чиито шофьори са си собственици на колите, заплащат между 20 и 60 лева за превозвач и ДЗЛ, патент от 750 лева на година и ефир, а отчетност отново няма, данъците пък се трупат на превозвача.