Божидар Божанов от „Демократична България“ представи писмо от финансовия министър Гълъб Донев до Европейската комисия от 2 ноември, в което се посочва предложение за временно пренасочване на част от задължителната пенсионна вноска от втория към първия стълб за периода 2027–2029 г.

В ефира на БНТ Донев потвърди, че става дума за коментари, направени в периода на комуникация с Европейската комисия. Той обаче подчерта, че правителството е водило диалог с пенсионно-осигурителните дружества и е постигнало споразумение за друга политика.

„Това са коментари, които са правени в периода, в който ние сме комуникирали с Европейската комисия... Не казвам, че сме се отказали заради това, че вие сте обявили. А просто защото това, което казвам, ние сме в диалог с пенсионно-осигурителните дружества и тези пенсионно-осигурителни дружества, с тях имаме съвсем друга политика. Така че това не може да бъде акцент, не може да бъде мотив за това, че правителството търси някакъв начин, средства, за да запълни огромната дупка в дефицита, който има в държавните финанси“, заяви финансовият министър.

На въпрос откъде е дошло писмото, показано от опозицията, в което се говори за пренасочване на средства от втория пенсионен стълб, министърът отговори, че не може да даде информация за произхода му.

Донев обясни, че пренасочването на средства от втория пенсионен стълб към Държавното обществено осигуряване няма да се случи и това не е било намерение на правителството.

„Мисля, че с представянето на проекта на бюджет за 2027 г. стана ясно, че това няма да стане. Това не е било намерение на правителството.“

Обясни, че са водени разговори с пенсионно-осигурителните дружества както за възможността гражданите при определени обстоятелства да използват част от натрупаните средства в индивидуалните си партиди, така и за други решения.

„Но всичко това е било в диалог с пенсионно-осигурителните дружества. Този диалог накрая завърши с това, че ние с тях стигнахме до споразумение, в което пенсионно-осигурителните дружества, чрез създаването на инвестиционен фонд, да могат да участват в инфраструктурни проекти на държавата“, посочи той.

Идеята е частният и публичният капитал да бъдат обединени за финансиране на инфраструктурни проекти, включително магистрали, железопътна и енергийна инфраструктура.

„Така че този капитал, който се набира, който се акумулира в пенсионно-осигурителните дружества, да може да бъде полезен за националната икономика. Това е последният разговор, който сме водили с пенсионно-осигурителните дружества. И те са наясно, че каквото и да става, винаги става в диалог с тях“, заяви финансовият министър.

Дефицитът трябва да бъде намален с близо 4 млрд. евро

Правителството полага усилия да спре нарастването на бюджетния дефицит и държавния дълг, като предвижда намаляване на дефицита с близо 4 млрд. евро до следващата година. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Той обясни, че правителството цели да ограничи бюджетния дефицит до 3,5% на касова основа и да намали числеността на държавната администрация с около 5000 души чрез обединяване на структури, дигитализация и премахване на дублиращи се функции.

На въпрос как ще бъде спрян „камионът без спирачки, който лети надолу“ – както каза премиерът при представянето на бюджета, финансовият министър посочи, че ограничаването на дефицита и дълга е необходимо, за да се предотврати финансова катастрофа.

„Ако не спрем галопиращите дефицити, ако не спрем дълга, който държавата трябва да взима, за да може да покрива този дефицит, за да може да разплаща старите задължения, неминуемо катастрофата е сигурна“, заяви той.

По думите му усилията за овладяване на ситуацията са започнали още през месец май, като целта е бюджетният дефицит да бъде намален с близо 4 млрд. евро.

„Мога да кажа, че спирането на този камион и предотвратяването на катастрофата – положихме достатъчно усилия още от май месец до следващата година дефицитът да бъде намален с близо 4 милиарда евро“, каза финансовият министър.

Той уточни, че заложените параметри са дефицит от 3,5% на касова основа и 4,2% на начислена основа. При премахване на дерогацията за военните разходи показателят на начислена основа би достигнал 3,6%.

„Нещо, което е изключително трудно да бъде постигнато за такъв кратък период от време. Но въпреки това ние сме готови да направим всичко възможно, това свиване, това консолидиране на държавните разходи да бъде направено“, подчерта той.

Администрацията ще бъде намалена с около 5000 души

Министърът посочи, че мерките не се ограничават само до приходната част на бюджета, а включват и съкращаване на разходи, особено за неефективни структури. Сред основните инструменти е административната реформа, която предвижда обединяване на звена и намаляване на персонала.

„Днес показахме, че с реформата, която ще направим в администрацията, ние всъщност ще намалим с близо 5000 броя числеността на държавната администрация. Нещо, което не е правено през годините“, заяви Гълъб Донев.

Той отбеляза, че досега администрацията постоянно е нараствала, а сега правителството цели да обърне тази тенденция. Подчерта, че съкращенията няма да бъдат самоцелни, а ще се извършват там, където има възможност за обединяване на функции и структури, премахване на остарели дейности и дигитализация на процесите.

„Но не безцелно, а там, където действително може да бъдат обединени функции, да бъдат премахнати стари функции, да бъдат обединени структури, да бъде дигитализиран процесът, да се дава повече възможност и по-добри услуги за бизнеса и за гражданите. Така че не на всяка цена съкращение на персонал“, уточни финансовият министър.

Инфлацията през октомври е 6,1%

Донев коментира, че овладяването на поскъпването е един от основните приоритети на кабинета.

„Разбира се, че един от основните приоритети на правителството е ограничаване, намаляване на инфлацията и задържане на цените. Всички знаем причините за нарастването на тези цени. За октомври месец видяхме и националната статистика излезе с това, че инфлацията на годишна база е 6,1%, което указва влияние не само върху потреблението и ограничава, свива това потребление, но оказва влияние и върху икономическото развитие на държавата“, заяви той.

По думите му правителството анализира причините за поскъпването, като основният фактор е международната обстановка и движението на цените на енергоносителите.

„Основният виновник за това е международната обстановка. Цените на енергоносителите. Виждате, че цената на газа, цената на петрола непрекъснато играе на световните пазари и тя оказва пряко влияние върху стойността на всяка една от стоките и услугите, които се произвеждат и съответно се потребяват от българските граждани“, обясни Донев.

Той допълни, че усилията са насочени към овладяване на цените на енергоносителите и посочи, че продължителният период на относително стабилни цени на горивата в България има отражение и върху цените на останалите стоки и услуги.

Глоби за търговските вериги и данък върху свръхпечалбите

Вицепремиерът коментира и предвидените глоби за търговските вериги и дали държавата е успяла да ограничи сивия сектор и да повиши събираемостта на данъците.

„Веригите ще бъдат глобявани тогава, когато нарушават правилата. Не е задължително и не на всяка цена“, каза министърът.

Коментира и планирания данък върху свръхпечалбите на банки, телекомуникационни и застрахователни дружества.

„Не бих казал, че така е най-лесно, не бих казал, че там има най-много пари, но анализите, които са направени в България, не само в България, в други европейски държави, където е приложен този механизъм, за да се изземе свръхпечалбата от предприятия, от сектори, от икономиката, които са реализирали такива свръхпечалби, показват, че те са натрупани не заради това, че са въвели някаква нова технология, че са подобрили производителността, че имат нова организация на производствения процес, а са следствие на други външни фактори, които са довели до повишаване на печалбата на тези дружества“, посочи той.

Донев коментира причините за бюджетния дефицит

Вицепремиерът коментира и натрупването на свръхдефицита.

„Докладите на Сметната палата показаха много добре кой е виновен за свръхдефицита. Това са всички през последните от 2020 г. до 2025 г., включително и 2026 г., в началото, които не са предприели мерки за това да бъде ограничен дефицитът“, каза той.

На уточнението, че сред тези периоди са и двата служебни кабинета, които той е ръководил като служебен премиер, Донев отговори, че служебните правителства изпълняват решенията на Народното събрание и нямат възможност самостоятелно да приемат противоречащи на законите мерки.

„Вината за дефицита са погрешните, нецелесъобразните политики, които са приемани и тези счетоводни практики, които са прилагани в нашата система, тогава, когато дефицитът не се връзва, да не се приемат, да не се осчетоводяват извършени дейности, направени разходи. И куриозът е, че от 2020, 2021, 2022, 2024, 2025 година са години, в които са направени разходи без да бъдат осчетоводени. Сметната палата направи одит и всичките тези разходи бяха осчетоводени и годишният финансов отчет на МРРБ беше променен и дефицитът за 2025 г. беше коригиран на 4%. Това беше направено и от Евростат“, обясни финансовият министър.

Той посочи още, че Европейската комисия е установила несъответствия между нетните разходи на държавата и правилата на Договора за функционирането на Европейския съюз. По думите му това е станало ясно през пролетта, тъй като докладът на Европейската комисия за 2025 г. не е бил изпратен от Финансовото министерство и правителството през предходната година.

Донев беше попитан кого призовава да се вразуми във връзка с бюджета – само опозицията или всички политически сили. Той отговори, че необходимостта от финансова дисциплина засяга всички.

„Всички трябва да се вразумим. Не може да се правят харчове, за които нямаш доход. Дефицитът се получава от това, че разходите растат повече от приходите, които се събират. Още повече с политиките, които са приемани, със законите, които са приемани, разходите имат дългосрочно отражение върху бюджета. Докато приходните мерки са еднократни. Мерки, които не могат да догонят нарастването на разхода. Така че трябва да се вразумят всички, за да може да си върнем финансовата дисциплина, която имаше държавата в определени периоди от своето развитие. Живот на кредит не е добре, да задължаваме идните поколения за грешките, които са допускани от неразумни политици“, заяви финансовият министър.

Реакции

В публикация във Facebook журналистката и PR специалист Мария Карабойчева коментира участието на Гълъб Донев в предаването „Панорама“:

„Гледам „Панорама“. Стана дума за ония пари от втория пенсионен стълб - че има актуален вариант половината от вноската за втора пенсия (тоест 2,5% от общо 5%) от 2027 г. да премине към НОИ вместо към частните фондове. Вестта се разчу, беше извадено писмо до ЕК, след което имаше обвинения в лъжи, фалшиви новини и хвърчащи листчета. Е, оказа се, че са се обмисляли такива неща, но прогресивните се отказали - финансовият Гълъб го потвърди, макар че се опита да го усуче. А къде отидоха приказките на председателя на парламентарната бюджетна комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“, който заяви, че „такова нещо няма“, не се обсъжда и не се планира? Не се планира, след като се разчу, Проданов. Е, колко пъти пъти вече?

П.П. Интересно беше как Донев застина пред улицаващия го в лъжа Божидар Божанов. А какво направи Бойко Василев? Смени темата. Браво, така се прави“.

Журналистката Полина Паунова също реагира на разговора в „Панорама“ с публикация във Facebook:

„Току-що в ефир Божидар Божанов уличи Гълъб Донев в лъжа, цитирайки писмо, подписано от финансовия министър до ЕК, в което България предлага прибирането на част от парите във втория пенсионен стълб в НОИ. Документът е от 2 ноември.

Беше интересно. Как финансовият министър застина тъкмо на фона на твърдението, че това е „фалшива новина“.

Какво направи водещият Бойко Василев? Смени темата.

Браво, отлична работа“, написа Паунова.