Каква е финансовата реалност към настоящия момент? Дефицит, без да се променят действащи политики, без да се предприемат мерки за консолидиране на държавните разходи, дефицит от 7,4%. Това са над 1,5 милиарда евро. Още 2,2 милиарда неразплатени. Тези цифри обяви на брифинг в Министерски съвет вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.

Той подчерта, че процедурата за прекомерен дефицит, която се очаква ЕК да открие за България е "предизвестен сценарий".

"Когато преди време представих информация за актуалното състояние на публичните финанси, ги сравних с тези на средностатистическото българско семейство. Какво прави едно семейство, когато парите не достигат? Започва да пести, спира излишни харчове, търси източници на допълнителни приходи. И този финансов план се следва, докато не се постигне баланс. Баланс между приходи и разходи. Като баланс означава парите да достигнат до следващата заплата. Не да свършат една седмица преди нея. Много внимателно следя дискусията, която се разгоря през последните дни за очакване на процедурата, която Европейската комисия ще обяви с доклада за пролетния семестър. Така наречената процедура при прекомерен дефицит. За мен и за „Прогресивна България“ това е предизвестен сценарий, който ми прави впечатление, че създава силна изненада предимно у отговорните за настоящата финансова ситуация. И колкото по-агресивна е политическата интонация, която предлага магически решения, толкова по-съпричастен е анализаторът и коментаторът към решенията, довели до тази ситуация."
Служебното правителство не е предоставило на Европейската комисия годишен доклад по изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025–2028 година, съобщи Донев.

"Самохвално рекламираните бюджети с дефицит от 3% през последните 5 години са резултат на отложени и прехвърлени към следващата година плащания за милиони и милиарди. Каква е финансовата реалност към настоящия момент? Дефицит, без да се променят действащи политики, без да се предприемат мерки за консолидиране на държавните разходи, дефицит 7,4%. Това са над 1,5 милиарда евро. Още 2,2 милиарда неразплатени. Такива разходи, които са „скрити по чекмеджета“ и които едва сега услужливо тези, които са отлагали тези плащания от 2024, 2025, 2026 година, ги извадиха тогава, когато дойде редовното правителство след 8 май 2026 година. Направете сметка с това на какъв процент скача дефицитът. В тези 2,2 милиарда са проекти, които са фактурирани и неразплатени на Агенция „Пътна инфраструктура“, по проекти на общините от приложение 3 към Закона за държавния бюджет. Важно нещо, което трябва да уточня е, че до 30 април на тази година служебното правителство трябваше да представи на Европейската комисия годишен доклад по изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025–2028 година. Служебното правителство не предостави тази информация на Европейската комисия. Така че всичко ново, с което Европейската комисия ще излезе днес в доклада, е на база данни, които има за 2025 година, без в тези данни да са включени онези непредвидени разходи, разходите, които са направени и се очаква да бъдат фактурирани и да бъдат предявени за плащане през 2026 година."
По думите на вицепремиерът политическата нестабилност през последните години е задълбочила проблема с бюджетната несигурност.

"Завишаването на разходите за заплати, социални плащания и компенсации не са били обвързани с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране. Също така не са предприемани и съответни насрещни реформи срещу увеличението на тези разходи. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които е нараствала разходната част на бюджета. Структурни проблеми като сива икономика, данъчни и осигурителни измами, укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и недостатъчна ефективна събираемост на всички публични вземания продължават и сега да оказват натиск върху фискалната стабилност. Инвестиционната политика на страната е била непоследователна и без визия за стратегическо развитие. Вместо реализирането на европейски проекти и усвояване на европейски средства, за да бъде осигурен икономически растеж и заетост, фокусът е бил изцяло насочен към националните капиталови инвестиции, без да е осигурен необходимият финансов ресурс за проектите, включени в двете приложения към Закона за държавния бюджет на Република България. Неефективното управление на публичните средства, корупционните практики, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите са увеличили допълнително натиска върху бюджета. Политическата нестабилност и честите смени на редовни и служебни правителства, и липсата на приемственост в приоритетите за развитие и управление на страната са създали бюджетна несигурност и са задълбочавали допълнително проблемите."