Няма да отидем на среща с Паси и Плевнелиев, но ще подкрепим законодателните инициативи, които са приоритет за България, независимо от кого са внесени. Това каза в интервю за „Лице в лице“ бившият заместник-министър на земеделието от „Продължаваме промяната“ Иван Христанов.

„Вече отказахме, но ако прегледате внимателно поканата, тя не казва нищо. Тя казва не се опитваме да направим правителство, искаме да намерим допирни точки“, добави той.

Христанов обясни и защо ПП предлагат Никола Минчев за председател на парламента. „Длъжни сме да предложим номинация най-малкото защото до голяма степен Никола Минчев стана синоним на Народното събрание. Това стана и за едни не повече от осем месеца. Дори хората го разпознават на улицата. Когато ги попитате за председателя на НС, се прави незабавна асоциация за Никола Минчев. Няма как да не уважим човек, който остави толкова добро и авторитетно име. Дори опозицията проявяваше уважение, въпреки че в началото се държаха арогантно. В рамките на НС бяха принудени да признаят професионализма и авторитета му.При предното Народно събрание Никола Минчев не бе разделителна, а обединителна сила. Не се държа партийно, а професионално, както подобава на председател на Народното събрание“, посочи той.

Христанов категорично отрече, че кабинетът „Петков“ е заложил мина на служебното правителство. „Когато започнахме работата по „Капитан Андреево“, работехме с презумпцията, че ще я завършим. Това не е било заложена мина към колегите. Започнахме много рано работа с ДАНС, още в началото на януари. Основното притеснение беше, че всяко непремерено действие може да доведе до саботаж на граничната дейност. Развитието на нашата работа бе резултат от много добре подреден план. Не ни стигна времето. ИТН имаха друго мнение за това как трябва да се борим с корупцията и очевидно техните избиратели ги наказаха“, посочи той.

„Първият фундаментален проблем е, че фирмата е монополизирала прекалено много. Тя не може да направи нищо повече от това, което държавата ѝ казва. Щетата за този 10-годишен договор за държавния бюджет се оценява на около 400 милиона лева за периода. Анализирахме месеца непосредствено преди да влезе БАБХ и да поеме целия контрол и месеца след това. Установихме огромно повишение на пестициди, като три пестицида изобщо не са били изследвани“, коментира още бившият зам.-министър на земеделието.