Кабинетът „Радев“ очерта приоритетите си в 4-годишна програма: борба с олигархичното влияние, съдебни и конституционни промени, овладяване на бюджетния дефицит до 3% и спиране на спиралата от нови дългове.
Тя беше приета вчера на Министерския съвет. Властта предвижда още оптимизиране на звена в МВР и мандатност на главния секретар. Една от мерките в здравеопазването е ускорено изграждане на Националната детска болница, предава Нова.
Правителствената програма на кабинета „Радев“ е събрана в документ от 208 страници и стъпва върху програмата за управление на „Прогресивна България“. Според управляващите натрупаните през последните години дефицити в управлението и липсата на ясна национална стратегия са довели до отслабване на институционалния капацитет на държавата.
Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев подчерта, че заложеното в документа не е само пожелателно. „Не само, че не е пожелателна - ние вече изпълняваме много голяма част от приоритетите“, заяви той.
Сред основните акценти в програмата са демонтажът на олигархичния модел и антикорупционните политики, на които кабинетът „Радев“ залага. Предвиждат се строга финансова политика и засилен контрол върху публичните бюджети, включително недопускане на проекти и плащания с корупционен риск и ревизия на ключови обществени поръчки.
„Правя всичко възможно в синхрон с народните представители да имаме една рамка, законодателна реформа и инициатива. Оттам нататък разчитаме на регулаторите и на съдебната система да си свършат работата“, каза Пулев.
Промени са заложени и в сферата на правосъдието. Правителството предлага да бъде променен механизмът за разследване на главния прокурор, както и да бъде изработен изцяло нов Наказателен кодекс. Според опозицията обаче в програмата липсва сериозна реформа на службите.
Надежда Йорданова от "Демократична България" припомни, че в България вече е правен опит за приемането на нов Наказателен кодекс. „Нека да припомня - усилията на ГЕРБ катастрофираха. Моето притеснение е, че тогава, когато няма какво да се каже, се издига флагманът на кодекса“, коментира тя.
Програмата предвижда и конституционна реформа, която да обхване промени, свързани с Висшия съдебен съвет. Сред предложенията е членовете на ВСС от парламентарната квота да бъдат избирани с мнозинство от три пети. Това означава подкрепата на 144 народни представители вместо необходимите в момента 160 гласа.
„Това предложение не може да бъде оценено еднозначно като добро или лошо. Дали това мнозинство от 144 би помогнало - засега бих изразила съмнения“, заяви Йорданова.
От ГЕРБ коментираха програмата в публикация, като отбелязаха, че на третия месец от управлението кабинетът „най-накрая“ представя документа. Според партията на този етап заложеното в него звучи единствено като добри намерения.
От „Възраждане“ пък смятат, че евроатлантическата линия в политиката на правителството води до ревизия на предизборната му програма.
Част от приоритетите в социалната сфера представи и социалният министър Наталия Ефремова. По думите ѝ една от първите задачи на ведомството е свързана с минималната работна заплата. „Първата и най-актуална мярка, с която се заехме, е регулирането на минималната работна заплата. Тя е свързана с доходите на хората. Правим преглед и на Закона за личната помощ, и на Закона за хората с увреждания“, посочи Ефремова.
В данъчната политика кабинетът предвижда запазване на плоския данък, както и на сегашния размер на ставката на ДДС. В програмата не е заложено премахването на пропорционалното подоходно облагане.