„Българският политически живот е пълна пародия.“ С тази оценка Кузман Илиев започва свой пост, в който описва властта у нас като „битка между няколко клана и фамилии“. Според него след промените едни и същи политически кръгове се редуват в управлението, като се стремят да останат близо до международните центрове на влияние.

Първият клан, който Илиев откроява, е „около бившето БСП“. Той посочва поименно Антон Кутев, Иво Христов, Витанов, Явор Гечев, Мая Манолова, Слави Василев и Проданов като фигури, които според него произлизат от или гравитират около социалистическата партия. Като още един пример дава инициативния комитет на Илияна Йотова, където, по думите му, „рамо до рамо“ са били Сергей Станишев, Георги Първанов, Румен Петков и Румен Овчаров.

„Това е единият клан. Другият клан е така нареченият либерално-реформаторски“, пише Илиев. Той го свързва с „няколко солидни фамилии около господин Прокопиев/Иван Костов“. Според неговия прочит от това политическо пространство са се появили Борисов и ГЕРБ, но след „еманципацията“ им е започнала битка за едни и същи избиратели, която продължава повече от 15 години.

Илиев отправя остра критика и към представителите на този кръг. Той твърди, че част от тях са „преки наследници на партийно-комунистическата номенклатура“, а днес се представят като „първи русофоби и евроатлантици“. По думите му и двата лагера оставят България без собствена посока: „Българската икономика, българската политика нямат собствена цел и собствена мисия – те следват повелите на силните на деня извън страната ни.“

Но ударът в поста не е насочен само към управлявалите. Илиев е също толкова критичен към партиите, които се обявяват за техни противници. Според него винаги се появява политически „субект“, който привлича хората, чувстващи се „използвани от системата, захвърлени и отхвърлени“. Вместо да защити каузите им, този играч ги проваля, смята той. Като примери посочва дебата за лева, енергетиката и ваксините.

„Самопозиционирал като удобен маргинал, агресивен към всички потенциални националноотговорни партньори, този антисистемен „субект“ задължително пропилява всички смислени каузи“, пише Илиев, без да го назовава. Според него така той едновременно служи като отдушник за общественото напрежение и остава удобен за статуквото. Описва позицията му с думите: „Златен пръст – но среден.“

Илиев отхвърля и опитите позицията му да бъде свеждана до противопоставянето „лев или евро“. Той твърди, че заедно с организацията си е бил сред първите участници в инициативи за референдум и защита на лева. Уточнява обаче, че застъпва идеята за „златен лев“, а не за валута, обвързана чрез борд с еврото или долара. Нарича валутния борд „колониална валутна система“ и заявява, че днешните спорове кой е бил за лева и кой за еврото вече са безпредметни.

В икономическата част на поста Илиев предупреждава, че България затъва в дългове, регулации и административна тежест, докато политиката преразпределя все по-голям дял от икономиката. Според него санкциите срещу Русия и Зелената сделка допълнително подкопават конкурентоспособността на страната, ограничават достъпа до евтини енергийни ресурси и пречат на създаването на български капитал.

Той поставя тези процеси и в геополитически контекст. По оценката му Европа все повече се насочва към въоръжаване и военно-стратегическо противопоставяне с Русия и Китай, а България има важно място като част от югоизточния фланг на НАТО. Илиев твърди, че успокоителното говорене за суверенитет е само реторика, докато решенията следват посоката, зададена от Брюксел. Сред опасенията му са дигиталното евро, засиленият контрол върху бюджетите на държавите членки и превръщането на ЕС от икономически в политико-военен съюз.

Като конкретен отговор Илиев предлага България да върне златните си резерви, голяма част от които според посочените от него данни се намират във Великобритания. Той твърди, че страната разполага с 41 тона злато и трябва целево да трупа поне по 5 тона през следващите четири–пет години, за да обезпечи собствена валута.

Към това добавя защита на земеделската земя, местното производство на храна и контрола върху водните ресурси. „Ако имаш стабилни пари, обезпечени пари с твърди активи като златото; ако имаш храна и вода, ерго суверенитет върху водните ресурси – то със сигурност ти ще бъдеш много по-готов за всякакви сътресения“, пише той.

Според Илиев старите политически кланове и външните центрове на влияние поддържат разделението между „крайно ляво и крайно дясно“ и между антируски и антиевропейски настроения. Така, твърди той, българите остават заети с взаимно отрицание, вместо да търсят общ път за сигурността и суверенитета на страната. Затова призовава за конкретни икономически и политически решения, водени от православната християнска етика.

Ето и целия му пост: