Президентските избори ще се проведат на 25 октомври, стана ясно след редовния председателски съвет на ръководителите на парламентарните групи в Народното събрание.

Ако се стигне до балотаж, то той ще се проведе на 1 ноември.

По Конституция парламентът насрочва изборите за президент. Вотът се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент. Мандатът на настоящия държавен глава изтича на 22 януари 2027, предава БНТ.

Парадоксът на тези избори е, че кандидатите избягват партийния си етикет, но не могат да спечелят без изградените партийни структури. Така формулата на инициативните комитети все повече се превръща в изпитана технология за прикриване на партийния произход с цел привличане на по-широк кръг избиратели.

Настоящият държавен глава Илияна Йотова е първата, която официално обяви участието си в надпреварата. Тя заема най-комфортната позиция, тъй като не се нуждае от изграждане на разпознаваемост, а заеманият от нея пост в момента работи пряко за нейния публичен образ. Въпреки че кариерата ѝ е тясно свързана с БСП, в тази кампания се очаква тя да бъде подкрепена и от управляващата формация „Прогресивна България“, превръщайки се в основен кандидат на институционалната приемственост.

В центъра на политическия спектър проф. Даниел Вълчев позиционира евентуалното си участие като „граждански кандидат“. Бившият вицепремиер от НДСВ и настоящ декан на Юридическия факултет в СУ разчита на своята гъвкавост, която го прави приемлив за различни политически среди, включително десни и центристки формации като ГЕРБ. Неговата роля би могла да бъде ключова за разпръскване на гласовете в десния вектор.

В същото време бившият служебен премиер Андрей Гюров стратегически запазва мълчание, въпреки че името му вече бе анонсирано от политически лидери, а за негов потенциален вицепрезидент се спряга Георги Кандев.

Очакванията към Гюров са да консолидира подкрепата на ПП-ДБ и по-широката демократична общност. Именно той е кандидатът, който има възможност да превърне изборите в директен сблъсък между две основни визии – проевропейската и суверенистката.