Американката Алекзандра Холстън е сред новите попълнения в състава на хегемона в женския волейбол у нас – ВК Марица. 23-годишната състезателка бе привлечена в Пловдив от класния отбор на полския Хемик (Полице). Идеята на ръководството и на треньора Иван Петков е в нейно лице тимът да бъде подсилен и да има повече шанс и вариативност в срещите в Шампионска лига. Алекс вече изигра няколко мача с Марица и доби впечатления от града под тепетата.

Прочетете повече подробности за нея и престоя й в Пловдив в интервю за една от местните медии. Волейболистката разкрива интересни неща за себе си, съотборничките си и града. Алекзандра, почувства ли културен шок от смяната на САЩ с България или престоят ти в Полша оказа влияние и не си съвсем изненадана?Първата година в Полша ме подготви за много неща от гледна точка на кариерата ми на волейболистка. Какво да очаквам, с какво да внимавам, какво ми допада, какво не – изобщо важен период, що се касае до изграждането ми като играч. Не бих казала, че изпитвам културен шок в България, но езиковата бариера е нещото, което ме притеснява. Всеки, който срещам, говори супер английски, но може би това, че аз говоря езика доста бързо прави комуникацията сложна. Иначе казано – губим се в превода, често не се разбираме и разговорът става забавен…

Вече имаш представа за състоянието на Марица и класата на тима. Има ли потенциал, който може да се развива или титлата в България и участие в груповата фаза на ШЛ е таван за клуба?

В Марица имаме верую и то е да се съсредоточаваме мач за мач. Ние никога не искаме да пренебрегваме, който и да било опонент. Като отбор в българската лига ние искаме да бъдем шампиони и нищо по-малко. В шампионската лига имаме още два мача в груповата фаза срещу големи опоненти. Ключът е да се вземе една победа в даден момент, без да се вглъбяваме в дългосрочен план. Имахме лош старт  в ШЛ, но нищо не ни пречи да завършим груповия етап силно и да зарадваме всискателната публика в Пловдив.

В този ред на мисли – ще зарадвате ли наистина верните фенове на Марица с победа в най-комерсиалния турнир? В мача с Щутгарт загатнахте, че можете, но нещо не достигна…

 Истината е, че израстваме с всеки изминал мач и аз лично няма да се учудя дори да вземем 2 победи за финал в потока ни. Все още подобряваме играта си и детайлите в нея. Всеки ден работим здраво и във фитнеса и знаем, че има на къде да се развиваме. Със сигурност имаме по-сериозен потенциал от това, което до сега демонстрираме.

Какво ти е мнението за съотборничките, как те приеха в съблекалнята?

Отборът е страхотен! Всяка има своя индивидуалност и това е нормално. Лично на мен ми е много забавно с момичетата и комуникацията с тях ме обогатява и като човек. Всички се разбираме чудесно и се наслаждаваме на компанията си. С тези момичета никога не е скучно.

Що за специалист е Иван Петков, в сравнение с другите треньори под чието ръководство си тренирала?

Всеки треньор, който някога съм имала, винаги е имал различен подход към треньорството. Иван Петков е един от най-ентусиазираните треньори, за когото съм играла. Той е много специфичен в начина, по който изисква нещата и обръща голямо внимание на детайлите. Вярвам, че това е, което го прави толкова успешен както на клубно, така и на международно ниво.

С кое от момичетата в Марица си най-близка, с коя делите стая при гостуванията? 

Аз съм най-близка с другите чужденки, Джен и Кати. Пътуваме с една кола и също така обядваме заедно между тренировките. Не делим една стая, тъй като понякога е приятно да останеш насаме. 

В САЩ волейболът е на много високо ниво и се практикува в училища и колежи масово. Това ли е пътят, за да се развива даден спорт качествено и да се произвеждат звезди? 

Колеж в САЩ е чудесен начин да се развивиеш атлетично, като същевременно получаваш чудесно образование. Има толкова много страхотни програми с невероятни треньори, които изграждат твоите волейболни умения. Понякога чувствам, че имам да наваксвам за професионално ниво, но не бих променила това, че избрах да Флорида за свой университет.

Разкажи повече за себе си, в кой щат си родена, къде си израснала и в какво семейство. 

Родена съм в Ню Орлиънс, Луизиана. После се преместихме в Мериленд, когато бях на три години. Имам огромно семейство и сме много близки. Аз съм домошарка, така че е трудно за мен да съм далеч от семейството и приятелите, но ми помага да знам, че имам тяхната любов и подкрепа по пътя. Обичам да спя, да ям шоколад и да играя судоку.

Как реши да се ориентираш към волейбола? Това е малко нелепа история, защото всъщност първоначално почнах да тренирам баскетбол, който е много популярен в Щатите. Не успях обаче да се внедря за отбора в гимназията, затова продължих по стъпките на братовчедите си и реших да опитам с волейбол. За радост всичко се разви добре.

Какви са впечатленията ти от Пловдив, успя ли да разгледаш града? 

Има какво още да видя, смятам, че не съм много запозната с града. Любимото ми място в Пловдив е, може би, центърът на града. Мисля, че изкуството е много готино и това, че Пловдив е столица на културата през 2019 г. е страхотно. Чух за този факт и за него се говори в отбора. Треньорът ни е близък с кмета на Пловдив.

Имаш ли вече любимо местенце в Пловдив, къде хапваш? 

Обичам да ходя на няколко места, най-вече в центъра! Това е много хубава зона с добри магазини. Любимото ми място за ядене е Скапто Бургер. Те имат най-страхотните картофи, които някога съм опитвала. Толкова са вкусни!

Имаш ли приятел и какво мислиш за мъжете в България?

Да, той ще ме посети тук скоро! Мъжете в България, също като всички останали, са много приятелски настроени.

Би ли останала в отбора на Марица за по-дълъг период?

Разбира се! Обожавам времето си тук. Всичко, което Марица предлага, е страхотно, така че аз не съжалявам, че съм тук и ако имах отново шанс за избор – щях да предпочета отново Пловдив и Марица.

plovdiv-press.bg