Английският футбол преживява необичайно активен период на смени на собствеността и търсене на нови инвеститори. Докато трансферният прозорец за играчи вече приключи, пазарът за придобиване на клубове изглежда все по-оживен.

Само през последните седмици собствениците на Евертън са дали сигнал, че са отворени за оферти, Даниел Кретински е увеличил позициите си в Уест Хем, а потенциални нови собственици на Нортхамптън Таун и Шрусбъри Таун са получили одобрение от независимия футболен регулатор. По-ниско в английската футболна пирамида поне половината клубове или търсят инвестиции, или са изцяло обявени за продажба.

Девет експерти по футболни финанси от Великобритания и САЩ обясняват защо английските клубове привличат толкова много купувачи именно сега.

Според тях причината не е една. Пазарът е подхранван едновременно от рекордно високи оценки на големите клубове, растящ интерес от международни инвеститори, финансови затруднения при по-малките отбори и промени в начина, по който спортът се възприема като инвестиционен актив.

Купувачите стават повече

Според експертите интересът към английския футбол значително се е увеличил. Лори Пинто от Pinto Capital определя настоящата ситуация като „бичи пазар“ и посочва, че интересът вече не идва само от САЩ, а е глобален.

Том Маркъм обаче прави важно уточнение – не е задължително повече клубове да са обявени за продажба, а по-скоро потенциалните купувачи са станали много повече и са с по-разнообразен профил.

В същото време Маркус Глоел предупреждава, че трябва да се прави разлика между клуб, който действително се продава, и собственик, който просто вече не желае да продължава да финансира загубите.

Според Брайън Андерсън в английския футбол в момента съществуват два различни пазара. На върха собствениците продават миноритарни дялове при рекордно високи оценки. По-надолу в пирамидата обаче цели клубове могат да бъдат продавани с отстъпка заради все по-трудното финансиране на оперативните загуби.

Ефектът „Ливърпул“

Един от най-силните сигнали към пазара е сделката, при която група свръхбогати инвеститори, сред които Джеф Безос, придобива 38% от Ливърпул. Сделката оценява клуба на 5,5 млрд. паунда, или 7,4 млрд. долара – почти осем пъти повече от годишните му приходи.

Според експертите тази оценка се е превърнала в нов ориентир за европейския футбол.

Пинто смята, че подобна сделка кара и други собственици да обмислят дали моментът не е подходящ да реализират част от натрупаната стойност.

Андерсън също посочва Ливърпул като пример, който останалите собственици анализират. Въпросът пред тях е дали да продадат част от дела си сега или да продължат да носят рисковете от нарастващите трансферни разходи, бъдещето на медийните права и възможността за изпадане.

В случая с Ливърпул Fenway Sports Group продава миноритарен дял, но запазва контрола върху клуба.

Регулациите също привличат инвеститори

Друг фактор е засиленото регулиране на английския футбол. Според Андерсън купувачите на клубове от Английската футболна лига са по-уверени, че предстоят финансови реформи, които могат да намалят оперативните загуби.

Андрю Ъмбърс също смята, че по-строгите финансови правила и по-силната регулация правят английския футбол по-привлекателен за професионални инвеститори, защото те ценят доброто управление и по-ниския риск.

Допълнителен стимул може да бъде и очакваното ново споразумение за разпределение на приходите между Висшата лига и Английската футболна лига.

Маркъм определя Чемпиъншип като дивизията, в която се намира най-добрата инвестиционна стойност. Според него правилото клубовете да ограничават разходите за състава спрямо приходите си може да намали традиционно високите загуби. Увеличените приходи от телевизионни права и бъдещите солидарни плащания от Висшата лига също могат да направят клубовете по-привлекателни.

Рексъм промени начина, по който инвеститорите гледат на клубовете

Сделката за Рексъм от 2021 г. и развитието на клуба при Роб Мак и Райън Рейнолдс също често се посочват като пример. Четирима от деветимата експерти изтъкват успеха на Рексъм, начина, по който собствениците му използват маркетинг, както и документалната поредица Welcome to Wrexham.

Ъмбърс смята, че клубът е сред основните причини за засиления интерес от американски инвеститори и спортисти.

Александър Джарвис посочва, че Рексъм показва как футболът, разказването на истории и правилната бизнес стратегия могат да бъдат комбинирани и да създадат значителна стойност.

Той обаче предупреждава, че случаят не може лесно да бъде повторен навсякъде, като отбелязва инвестиции от над 50 млн. паунда в проекта.

Пинто вижда и по-голяма промяна – от традиционното оценяване на клубовете чрез материални активи към значението на нематериални активи като аудиторията в социалните мрежи и онлайн съдържанието.

Нов тип инвеститори са Снуп Дог и Лука Модрич в Суонзи, KSI в Дагенъм енд Редбридж, Том Брейди в Бирмингам Сити, Джей Джей Уот в Бърнли и Майкъл Б. Джордан в Борнемут.

А изкуственият интелект може да направи спорта още по-ценен

Интересът към футбола се свързва дори с развитието на изкуствения интелект.

Тревър Уоткинс смята, че когато AI става все по-важен, спортът остава едно от нещата, към които хората ще продължат да проявяват интерес.

Маркъм посочва несигурността около AI като една от причините инвеститорите да насочват капитали към спорта.

Ъмбърс от своя страна смята, че непредсказуемостта на спорта може да стане все по-ценна в свят, в който много други процеси стават по-предвидими.

Според Сохейл Ебадат AI може да направи производството на съдържание около футбола по-евтино и ефективно, но няма да замени самото събитие на живо.

Собствениците обаче са изморени от загубите

Другата страна на пазара е значително по-прозаична – много футболни клубове просто губят пари. Според експертите част от капитала, който е влязъл във футбола между 2020 и 2022 г., е бил инвестиран с петгодишен хоризонт. Сега някои от тези инвеститори трябва да решат дали да вложат още средства, да продадат или да обяснят резултатите пред своите партньори.

Особено трудна е ситуацията в Чемпиъншип.

Глоел я описва като „най-скъпия лотариен билет в световния спорт“. Клубовете могат да изградят бюджет за атака на Висшата лига, но ако промоцията не дойде, високите разходи остават, докато приходите продължават да бъдат на нивото на Чемпиъншип.

Разходите за заплати, инфраструктура, пътувания, регулации и ежедневното управление също са се увеличили.

Джарвис посочва, че някои собственици са финансирали загуби с години, докато в определен момент парите, желанието или семейната подкрепа не свършат. При други проблемът е наследяването на клуба, когато собственикът остарява, а в семейството няма човек, който иска да го поеме.

Затова пред собствениците все по-често стоят три възможности – да продължат сами да плащат, да привлекат нов инвеститор или да продадат клуба.

Нов тип купувачи

В същото време кръгът на потенциалните инвеститори става все по-широк.

Ерата, в която един местен бизнесмен притежава целия клуб, постепенно отстъпва място на частни инвестиционни фондове, семейни офиси, международни консорциуми, милиардери и групи, които притежават повече от един клуб.

Ебадат посочва, че все повече инвестиционни фондове разглеждат спорта като алтернативен клас активи.

Според Андерсън новите купувачи са и по-способни реално да приключват сделки – частен капитал, мултиклубни групи, семейни офиси, милиардери с миноритарни участия и институционални инвеститори.

Затова това, което изглежда като вълна от продавачи, може всъщност да бъде следствие от появата на повече сериозни купувачи.

Ако има толкова купувачи, защо клубовете не се продават?

Въпреки оживения пазар някои клубове продължават да търсят нови собственици дълго време. Такива са Блекпул, Брадфорд Сити, Бристол Сити, Колчестър Юнайтед, Дарби Каунти, Плимут Аргайл, Престън Норт Енд и Транмиър Роувърс.

Според Глоел причината е проста – разликата между това, което продавачите искат, и това, което купувачите са готови да платят, е изключително голяма.

„Продавачите определят цените като през 2021 г., купувачите – като през 2026 г.“, обяснява той.

В крайна сметка, въпреки по-сложните финансови модели, международните инвеститори и милиардите, които влизат във футбола, остава едно старо правило – един клуб струва толкова, колкото някой е готов да плати за него.