Стотици деца облякоха екипи, сложиха ръкавици и опитаха различни дисциплини по време на Спортен фестивал Пловдив 2026. На площадката пред стадион „Христо Ботев“ се събраха 27 клуба, представящи близо 30 вида спорт. Сред гостите бяха организаторът на MAX FIGHT Любен Джубрилов и професионалните ММА бойци Никола Дипчиков и Светлозар Савов. За малките състезатели срещата с тях беше възможност да получат съвет от хора, изминали пътя, който самите те мечтаят да започнат.

Гледката на пълните спортни площадки дава основание за оптимизъм. Разговорът с тримата обаче поставя и по-труден въпрос: какво се случва с детето, след като прекрачи прага на залата? Къде ще се състезава след няколко години и как ще натрупа опит, ако иска да стигне до професионалния ММА?

За Джубрилов отговорът започва от аматьорския спорт. Той е категоричен, че професионален боец не се изгражда от нищото и че една успешна гала вечер няма как да замести годините работа на клубовете и треньорите. Децата, които днес за първи път наблюдават демонстрация по ММА, са бъдещето на спорта — но само ако имат къде да тренират, с кого да се състезават и как постепенно да надграждат уменията си.

“ММА изисква комплексна подготовка. Част от състезателите идват от карате, кикбокс, джудо или самбо, където изграждат различни техники и навици. Други спортове, сред които плуването, леката атлетика и футболът, могат да дадат на децата добра основа за координация и издръжливост”, казва Джубрилов, цитиран от TrafficNews.bg. Според него именно тази широка база позволява един талант да се развива устойчиво, вместо да бъде тласкан преждевременно към професионални двубои.

Но дори когато тази основа е налице, следващата стъпка става все по-трудна. Джубрилов сравнява сегашната ситуация с периода отпреди десетина-петнадесет години, когато в една категория са се конкурирали по осем и повече български бойци. Днес, по неговите наблюдения, професионалните състезатели са единици. Това стеснява конкуренцията и оставя младите без достатъчно възможности да се проверят срещу съперници на собственото си ниво.

Има таланти, но къде да се „обиграят“?

Никола Дипчиков вижда проблема от гледната точка на състезателя. Талантът и упоритите тренировки не са достатъчни, ако между аматьорските участия и големите международни организации няма междинна сцена. Един млад боец има нужда от двубои, в които да трупа опит, да се учи да понася напрежението и постепенно да среща по-силни противници. Без това рискува или да остане без развитие, или да излезе неподготвен срещу далеч по-опитен съперник.

Дипчиков припомня, че в миналото у нас е имало повече организации и събития, които са давали подобно поле за изява. По думите му MAX FIGHT продължава да организира бойни вечери, но в последните години е насочила програмата си в по-голяма степен към бокса и кикбокса. Така възможностите за професионални ММА двубои на българска сцена стават все по-малко.

Оценката му е категорична:

„ММА в България не съществува като професионален спорт. Залите могат да възпитават и подготвят състезатели, но системата не им предлага достатъчно ясно продължение. Пълната зала с деца днес сама по себе си не гарантира български бойци на високо ниво утре“, казва той.

Дипчиков отправя критики и към Българската федерация по ММА. Според него политиката ѝ е твърде затворена, комуникацията с медиите е слаба, а хората, които искат да развиват професионални събития, срещат пречки. Той казва, че има нужда от публичен отговор: как федерацията работи с клубовете, как подкрепя разширяването на спорта и какъв път предлага на младите състезатели след аматьорската сцена?

Проблемът, според Дипчиков, не е в липсата на интерес. Фестивалът в Пловдив показа точно обратното. Затова той настоява бойците и треньорите сами да стигнат до повече градове — с открити тренировки, семинари и пряк контакт с децата и родителите им. Целта е повече хора да видят как протича една тренировка, а клубовете да получат възможност да привлекат нови състезатели.

Какво учи залата извън боя

За Светлозар Савов бъдещето на ММА не се измерва само с броя на професионалните бойци. Той вижда всеки ден и другата страна на спорта — влиянието му върху поведението на децата. По думите му интересът им към бойните дисциплини е голям, но задачата на треньора не приключва с преподаването на техника.

Савов разказва за работата си с младежи, които извън залата са проявявали агресия, включително такива от футболни агитки. В тренировките те попадат в среда с правила, авторитет на треньора и уважение към по-опитните. Там енергията и желанието да се доказват получават друга посока. Това не става автоматично само защото детето е записано на ММА — зависи от човека, който води тренировката, и от реда, който той създава.

Савов обобщава принципа, който иска да предаде на своите състезатели, така: „Лицето на залата навън трябва да бъде пример за обществото. Боецът е длъжен да отстъпи в конфликт на улицата, дори другият да не е прав, защото неговото място за доказване е рингът.“

Подобна позиция застъпва и Дипчиков. Според него йерархията в залата учи децата да слушат треньора, да уважават по-възрастните и да контролират реакциите си. Това е и отговорът им на представата, че бойните спортове непременно насърчават агресията. Двамата не отричат риска от контузии — такъв има при всяка спортна дейност. Те настояват обаче ММА да се преценява според начина, по който се преподава и практикува под треньорски контрол, а не само по най-зрелищните кадри от професионални двубои.

Следващата стъпка е извън Пловдив

Савов и Дипчиков планират да продължат срещите с деца и клубове и след пловдивския фестивал. Сред предстоящите инициативи, които посочват, са семинар с отворени врати в Габрово на 3 октомври,  през ноември среща в Русе и по-късно същия месец отново в Пловдив. По думите им само в най-малката възрастова група в Габрово, за деца между 5 и 7 години, вече има над 30 записани.

Идеята им е известните бойци да не се появяват пред подрастващите само по време на голямо състезание. Личната среща, общата тренировка и разговорът с родителите могат да помогнат спортът да излезе извън тесния кръг на вече запалените по ММА. Колкото повече деца влязат в клубовете, толкова по-важно става обаче да има и състезания, в които да растат.

Фестивалът в Пловдив свърши своята работа — показа на стотици деца, че спортът е достъпен и че могат сами да опитат. Оттук нататък въпросът е към хората, които управляват и организират ММА в България. Ако искат след години сред тези деца да има професионални бойци, трябва да им осигурят път от първата тренировка до първия сериозен двубой. Иначе празникът ще привлича нови таланти, които няма къде да продължат.