Ръководството на Ботев Пловдив входира официално молба до Общинския съвет на  Пловдив за  изграждане на паметник на легендарния Динко Дерменджиев – Чико.

Искането  е насочено към регламентиране и узаконяване точното място, където да бъде ситуиран бъдещият монумент на незабравимия футболен гений, определен от цялата ботевистка общественост за футболист №1 на клуба през ХХ век.
Подетата от фондация "Жълто и Черно" инициатива за изграждане паметник на Динко Дерменджиев - Чико среща пълна подкрепа от страна на ръководството на ПФК Ботев, както и тази на нашите партньори и приятели от Сдружение ПФК Ботев, Клуб на привържениците на Ботев Пловдив и БУЛТРАС.



Динко Дерменджиев-Чико е най-голямата легенда на Ботев (Пловдив).

 Роден е на 2 юни 1941 г. в град Пловдив. Единствения отбор в който е играл е Ботев (Пловдив).

Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пд). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пд), където се състезава  до 1978 г., общо 19 сезона.

Изиграл е 447 мача в „А" РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.

В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).

За националния отбор на България е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).

Обявяван за „Футболист на Пловдив" за 1966, 1967 и 1976 година.

Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век.

Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с Ботев (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на „А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.

„Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.

След приключване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978 – 1979), Шумен (1984 – 1985), младежкия национален отбор (1985 – 1987, 1994 – 1995) Спартак (Плевен) (1987 – 1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988 – 1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), 1996/пр., 1998 – 1999) и Ботев (Пловдив) (1979 – 1984, 1989 – 1991, 1992 – 1993, 1995 – 1996, 1997 – 1998, 1999 – 2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999 – 2000).

Умира на 1 май 2019 година.