Знаем, че спортът е здраве, а също така и че възпитава, създава навици, изгражда личности. Но знаем ли от каква възраст е добре да запишем детето на спорт, а как да изберем подходящия? Сега, когато по-малките тръгват на детска градина, а по-големите – на училище, е време да помислим и за тяхната двигателната активност. Още повече, че има пряка връзка между заниманията със спорт и резултатите в училище – колкото по-често спортуват децата, толкова по-добре се справят с уроците.
От каква възраст можем да мислим за спортна активност на детето?

Всъщност, кога детето е готово за спорт?

На 3-4 години детето може да започне да посещава редовни извънкласни спортни занимания в детската градина или в подходящ клуб. В този период (от 3 до 7 години) почти всички спортове – с изключение на специфичните като плуване и ски, използват методика, която включва двигателни и игрови елементи от леката атлетика, футбола, баскетбола, гимнастиката, танците. В този смисъл, на 3-4 години детето вече е готово да се занимава с игри (спортове), с елементи от които би се забавлявало и у дома, пред блока, на село или на почивка – тичане, катерене, скачане, различни игри с топка и т.н. Спортният клуб с добра методика за обучение на малки деца полага основата на двигателната култура на детето и му помага след това да избере най-подходящия спорт за себе си, да спортува и след това в детските и юношеските си години.

Кой е подходящият спорт според възрастта?

В по-ранна възраст спортовете трябва да са по-базови, включващи основни движения и упражнения. Би било добре на 10-12 години детето вече да е опитало да тренира поне няколко спорта, за да може в пубертета, когато физиката и психо-социалното развитие имат най-сериозен ръст, да спортува това, което му харесва най-много и за което има най-сериозен потенциал. Важно е спортното обучение да е съобразено със сензитивните фази, което ще рече – в ранна възраст многостранно двигателно развитие и базова техника, а след това тактика и сила. Ако детето има добра двигателна основа и навици за редовни посещение на тренировки и състезания, изградени до 10-годишна възраст, след това то може да избере специфичен спорт, на който да заложи в по-зряла възраст.

В детските градини все повече се предлагат допълнителни спортни занимания. Случва се момичета да искат да ходят на футбол, момчета – на танци… И родителите се чудят какво да правят, защото приемат един спорт за мъжки, друг – за женски.

Имат ли право в случая или по-важно е желанието на децата?

До навършване на 12 години момчетата и момичетата могат да тренират и играят заедно, независимо от спорта. След това физиката им се развива по различен начин и вече трябва да се насочват към отбори за момчета и момичета. Еманципацията в спорта отдавна е факт и момичетата с успех играят най-популярния мъжки спорт – футбол. Разбира се, не бива да се стига до крайности, защото присъствието на момичета в бокса, борбата и вдигането на тежести може би има повече минуси, отколкото плюсове. Добре е, че и момчетата не тренират художествена гимнастика. Казано накратко, повечето спортове са отворени и за двата пола, но има такива, които е по-добре да си останат запазена територия за момчета или за момичета.

Още една често срещана ситуация – децата искат да се запишат и на плуване, и на народни танци, и на баскетбол… Добре ли е да се запишат на няколко вида спорт или е по-добре да бъдат насочени към един и там да съсредоточат силите си?

Най-важно в случая е да има баланс между различните занимания и то във всяко отношение – време, локации, натоварване, пари за такси и екипировка. Детето има нужда от организиран спорт, но и от свободно време за игра. В различните периоди може да тренира един или два спорта, но трети би нарушил баланса. Ако спортовете са два, добре е единият да е отборен, а другият индивидуален, защото така детето ще получи спортни и психо-социални знания и умения, които ще се допълват и ще му бъдат полезни през целия живот. Ако след навършване на 12-13 години все още тренира два харесвани спорта, добре е да избере този, за който има по-голям талант.

Когато родителите избират спорт за детето, с какво трябва да се съобразят? 

В детската градина и началното училище трябва да се търсят базови спортове, които включват игрови елементи, изграждащи у детето широка многостранна двигателна основа. Такива са леката атлетика, гимнастиката, плуването, футболът и баскетболът. След това детето може да се насочи към този спорт, който го влече най-силно, който играе с най-голяма лекота и в чиито тренировки и състезания за него има празнично чувство. Ако ръстът му не е подходящ за вратар или център в баскетбола и волейбола, би могъл да си избере друг пост – крило, халф, нападател (за футбола), пойнт гард (за баскетбола) или либеро (за волейбола).

При избора на спорт родителите би трябвало да се съобразяват преди всичко с таланта, желанието и способностите на детето, а не със своите амбиции за една или друга въображаема бъдеща професионална спортна кариера, която да компенсира техния спортен провал или настоящите им финансови проблеми.

Родителите трябва да бъдат взискателни и към клуба, в който записват детето си – да се интересуват от условията за тренировки, от квалификацията на треньорите, от използваната методика и програмата за обучение, от предлаганите състезания и мачове и най-важното – от отношението към децата. Дали всичко е подчинено на голямото „Р” – Развитието, или на малкото „р” – резултатите. До голяма степен от това зависи и доколко тези спортни занимания ще са полезни за бъдещето на детето.