„Стоте треньори на Пловдив“ е поклон пред педагозите, които създадоха галактика от спортни звезди. Те преподаваха универсалния шампионски език, чрез който стотици милиони узнаха, че има на света Пловдив и България.

Книгата излезе от печат в началото на декември, но лятното пожелание на кмета на града премиерата да се състои в навечерието на Коледа в условията на ковид пандемия нямаше как да се случи.    

Поредицата, която започнахме в Glas.bg, е своеобразна електронна премиера. Тук националният и световният GLAS звучат в дует. В продължение на няколко седмици ще ви представяме тези, които като че ли винаги са оставали някак встрани от светлината на прожекторите. Но без които нито Стефка Костадинова, нито Николай Бухалов, нито Асен Златев, нито златният баскетболен отбор на "Марица" щяха да се превърнат в легенди на световния спорт. Треньорите!

Днес ви представяме шихан Георги Попов - треньор, който преподава карате като философия.

***

Роден e на 28 януари 1957 г. в Пазарджик. Един от пионерите в карате киокушин. В момента е президент и старши треньор на Армейски спортен карате клуб (АСКК) „Тракия“, Пловдив. Превърна се в най-успелия треньор в историята на киокушин в България. Подготвил е над 50 състезатели с майсторска степен. Десетки негови ученици са републикански шампиони. Много от тях са европейски първенци, имат класиране и в призовата четворка на СП. Спечелили са 3 златни медала в турнирите за световната купа. Неговата и на Пловдив гордост е шихан Валери Димитров с уникалните 19 шампионски купи от първенствата на Европа. 

Ръководи АСКК „Тракия“ от 1993 г., когато клубът е регистриран официално. Той е технически директор на ФБКШ и старши треньор на националния отбор. Определен е за бранч шеф за България към WKO и наш представител в Япония. През 2007 г. се дипломира в НСА. 

На 11 ноември 2019 г. бордът на световната федерация по карате (WKO) присъжда на шихан Георги Попов шести дан в карате, с което става първият и засега единствен българин с тази степен в карате – шинкиокушин. Първа степен в бойното изкуство получава през 1984 г. Тогава е състезател на СК „Тримонциум“ (Пд). По време на европейското в Пловдив през 2004 г. успешно защитава четвърти дан, а на 13 март 2012 г. комисията към WKO утвърди неговия пети дан. Това го направи първия българин с титлата „Шихан“. 

До осми клас учи в ОУ „Хр. Ботев“ в Пазарджик. По това време тренира лека атлетика и борба-класически стил. Между 1972 и 1975 г. (IX – XI клас) е курсант в Средно сержантско военно училище (ССВУ) „Г. Измирлиев“ в Горна Оряховица. Тук специализира свободния стил на борбата. Първите 2.5 години от службата му преминават в Артилерийското поделение в Асеновград. През 1977 г. тук се запознава с карате, когато посещава тренировките на Георги Велев. След това служи в Пазарджик, Пловдив и София. Завършва военната си кариера в Парашутно-разузнавателния батальон в Пловдив. В София негов командир е Юлий Абаджиев. Участва при изготвяне на учебници за карате. 

В Пазарджик разбира, че във Варна треньорът Константин Божилов, първият българин с черен колан, води занимания по киокушин. Варненецът става първият и единствен треньор на Попов в този спорт. Години наред той и негови приятели пътуват до Варна, за да усвояват майсторството в бойното изкуство. Край морето се провеждат и единствените обучителни лагери, ръководени от Божилов. За близо две години (1980 – 1981) Попов е част от отбора на ЦСКА. Успява да спечели победа в първото състезание по специализиран ръкопашен бой (СРБ), дисциплина, практикувана в БНА. По време на службата в парашутния батальон в Пловдив става победител в индивидуалния парашутен многобой. При установяването си в Пловдив той е един от създателите на СК по карате „Тримонциум“.

В кариерата си на състезател (1977 – 1993 г.) печели десет пъти първото място в България. Първият му успех на международно състезание е през 1983 г. в Солнок (Унгария), където взема бронзов медал в тежка категория. Има и няколко победи на международни турнири във Варна.

Успехите му като състезател в карате не са много, но се гордее с престижните отличия, връчени му лично от Тодор Живков, Виктор Куликов, командващ войските на Варшавския договор, и министъра на отбраната Добри Джуров след учението „Щит`82“, проведено в България, както и с победите като военнослужещ в специализирания ръкопашен бой (СБР) и парашутния многобой. 

През 1993 г. излиза в пенсия и вече почти 30 години се отдава само на треньорска и организационна работа. През 2004 и 2008 година ръководи ЕП за мъже и жени в Пловдив, когато АСКК „Тракия“ е домакин на първенствата.

Вече няколко години е член на Национално дружество „Традиция“ (Пловдив), което представя различни персонажи в българската история от близкото и далечно минало. Специфичните герои на Попов привличат вниманието и на режисьора на филма „Воевода“. В лентата са му поверени някои епизодични роли. Филмът разказва истинската история на Румена – майка, която е принудена да изостави дете и дом и да оцелява в жестокия мъжки свят на 19-и век. Румена предвожда чета, която налага свое правосъдие в завладяната от Османската империя България. Идеята за филма е вдъхновена от разказа „Румена войвода“ на Николай Хайтов. 

Попов е семеен. Има дъщеря Лазарина и син Димитър, който е многократен републикански шампион и призьор от международни турнири и ЕП. Георги, синът на Лазарина, е трикратен шампион на България в юношеската възраст. Дъщерята на Димитър се занимава с гимнастика.

Георги Попов (в средата) с големите шампиони Димитър Стефанов Попов (вляво) и Валери Димитров

 

„Карате просто преобръща живота на човека – категоричен е шихан Попов. – Той започва да живее всеки ден с него, с философията му. Разбира, че нищо не може и не трябва да влияе на инструктора, когато дойде на тренировка. Проблемите в ежедневието, вкъщи, в личния живот ги оставя зад вратата на залата. Защото няма как да се явиш намръщен пред възпитаниците си, да крещиш, да си конфликтен. Да не общуваш с колегите, защото си имал някакви проблеми. След занимания може да се отдадеш на проблемите си, но в залата не бива. Това е най-трудното, с което трябва да се справиш! Същото се отнася и за състезателите. Затова треньорът трябва да дава пример. Те да го видят, да го следват. 

Преди състезания никога не съм поставял конкретни задачи. Особено по отношение на класирането. Ако го сторя и спортистът не успее да изпълни заръката, трябва да го питам защо не се е получило? А за мен най-важното е след състезанието да няма травми. Да се приберем здрави. Защото първенства много, но резервни части за човек няма! Искам момчетата да разберат, че битката на татамито не е единствената цел в нашия спорт. Хубаво е, когато останат в него дълги години. Карате не е само бой. Важно е състезателите да тренират и усвоят възможно най-много от това бойно изкуство. На младини си буен, скачаш, палиш се, търсиш единоборства. После разбираш, че карате е първо изкуство и после спорт, затова можеш да го практикуваш дълго време. И най-важното – трябва да оставиш нещо след себе си, следа. Да обучиш колкото се може повече хора. Това е и част от философията ни. 

Георги Попов (вдясно) в кадър от филма „Воевода“

Мнозина са ме питали как постигаме изрядната дисциплина, която цари в залата. Става лесничко. Малки и големи тренираме заедно. В този смисъл примерът на по-опитните увлича младите. Няма как на едни екипите да са мокри, другите да се хилят покрай тях. Не върви едните да са концентрирани, сериозни, а другите да се държат лековато! Това прави впечатление. Затова има наследяване, копиране на поведението. Примерът на големите, опитните, увлича. Така е и в армията. Както се държи командирът, такова ще е и поведението на подчинените. Както командваш, така ще изпълняват заповедите ти. Заради това и при нас много важен е личният пример!”

Шихан Попов счита, че напливът на младите в бойните спортове е заради филмите и телевизията. Те търсят бърза изява. Искат да покажат майсторство, сила. Но са много далеч от същността на бойните изкуства въобще. Въпросът е не да се изявиш в един турнир, в един бой, а да останеш възможно най-дълго в спорта! Когато си отвориш очите, да се стремиш да подредиш нещата – в семейството, в работата, в тренировката. Тогава ще бъдеш по-жизнен, по-борбен, по-освободен...

За неуморния треньор най-голямо щастие носи обстоятелството, че АСКК „Тракия“ е прекрасен клуб, в чийто състав има личности като: Валери Димитров, Димитър Стефанов Попов, Елена Башкехайова, Димитър Трампов, Иванка Делева-Попова, Васил Вангелов, Гергана Атанасова-Димитрова, Боряна Димитрова, Георги Лотаров и много други.

„Наистина е привилегия да имаме толкова много състезатели с престижно класиране от големи първенства и турнири. По-значимото в случая е, че всички са личности с висок интелект и възпитание. Защото гамен голям шампион не може да стане!“, категоричен е шихан Попов.

Илия КИСИМОВ

Уникалният Видьо Чипилски влизаше в огъня заради момчетата СНИМКИ

Може ли Ботко Трендафилов да подготви едно момиченце за олимпиадата през 2032 г.?

Иван Бобеков - колоездачът, който бе популярен и обичан като футболна звезда

Наталия Моравенова даде на художествената гимнастика цяло съзвездие СНИМКИ

Евгений Белий – човекът оркестър и диригент на пловдивския спорт

Без да е патриций, Здравко Рангелов тласна напред аристократичния тенис

Димитър Бахчеванов - научен работник и треньор, чийто труд безцеремонно ограбваха

Никола Николов допринесе световната гимнастика да премине от въртеж в летеж

Симеон Пишманов първи класира български национален отбор на световни финали

Никола Щерев не e Старика, а Жълто момче и изгряващо слънце над пловдивския спорт

Явлението Николай Петров - това беше лекоатлетически катапулт СНИМКИ

Ганчо Карушков започна с бамбуков прът, но скочи високо с щанга СНИМКИ

Треньорите, които дадоха шампионски криле на пловдивския спорт

Очаквайте утре следващия очерк от поредицата - за Сандю Бешев, с чийто научно-популяризаторски принос биха могли да се произведат десетина професори.