Днес Православната църква почита Деня на Христовото кръщение във водите на свещената река Йордан от Йоан Кръстител. Според библейското предание в момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето Благоволение”! Оттук идва и наименованието на празника- Богоявление.
На 6 януари, Йордановден – Богоявление името си празнуват 3 713 граждани в община Стара Загора.
Името Йордан носят 880 от тях, Йорданka / Йордана 495 / 17, Данчо / Даньо 98 / 18, Дана / Данка 17 / 142, Божана / Божанка 72 / 35, Божидар - 515, Божидарa / Божидарка 198 / 13, Боян - 266, Бонка – 260, Бончо / Боньо - 174 / 68, Богданa / Богданка - 65 / 25 и др.
Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан ще освети бойните знамена на гарнизон Стара Загора на Богоявление (Йордановден).
На Богоявление в 9:30 часа в катедралния храм „Св. Николай“ той ще отслужи Утреня и Св. Василиева литургия. В 11:45 ч. пред храма ще бъде извършен Великият Богоявленски водосвет и ритуалът по освещаване на бойните знамена. След това оттам ще тръгне литийно шествие до комплекс "Езерото" в парк „Йордан Капсамунов“. Очаква се около 12:30 часа владиката да хвърли Богоявленския кръст във водите на езерото.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Поверия, свързани с празника:
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
На 6 януари, Йордановден – Богоявление името си празнуват 3 713 граждани в община Стара Загора.
Името Йордан носят 880 от тях, Йорданka / Йордана 495 / 17, Данчо / Даньо 98 / 18, Дана / Данка 17 / 142, Божана / Божанка 72 / 35, Божидар - 515, Божидарa / Божидарка 198 / 13, Боян - 266, Бонка – 260, Бончо / Боньо - 174 / 68, Богданa / Богданка - 65 / 25 и др.
Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан ще освети бойните знамена на гарнизон Стара Загора на Богоявление (Йордановден).
На Богоявление в 9:30 часа в катедралния храм „Св. Николай“ той ще отслужи Утреня и Св. Василиева литургия. В 11:45 ч. пред храма ще бъде извършен Великият Богоявленски водосвет и ритуалът по освещаване на бойните знамена. След това оттам ще тръгне литийно шествие до комплекс "Езерото" в парк „Йордан Капсамунов“. Очаква се около 12:30 часа владиката да хвърли Богоявленския кръст във водите на езерото.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Поверия, свързани с празника:
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
