Иванка Краваева ще представи навръх Ивановден в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък, своята книга „Сълзи за България“.
Написаното от Краваева е лична изповед за нейния живот, преминал, както на всеки от това поколение, през изненадващите и дълбоки промени на последните близо осем български десетилетия. От типично патриархалния бит, през строителството на социализма, смяната на собствеността след 1989-а и новите времена на т.нар. „Преход“, до днешната динамика на оцеляването, пръснало семействата по различни краища на света, всичко това е събрано по страниците на книгата в неспирни сантименти по родното.
Икономист по професия и турист по хоби, тя реди своите сълзи за България в спомените си за различни места у нас – от детството в Пловдивско към младостта и активните си години в Казанлък.
„Да мислим и мечтаем за една нова, цивилизована държава с прекрасната ни природа и хората да бъдат спокойни и щастливи в нея. Да си раждат повече деца и живеят в мир!“, е посланието, с което Иванка Краваева приключва своята изповед, която запазва за поколенията знаците на едно вече отминаващо време.
Написаното от Краваева е лична изповед за нейния живот, преминал, както на всеки от това поколение, през изненадващите и дълбоки промени на последните близо осем български десетилетия. От типично патриархалния бит, през строителството на социализма, смяната на собствеността след 1989-а и новите времена на т.нар. „Преход“, до днешната динамика на оцеляването, пръснало семействата по различни краища на света, всичко това е събрано по страниците на книгата в неспирни сантименти по родното.
Икономист по професия и турист по хоби, тя реди своите сълзи за България в спомените си за различни места у нас – от детството в Пловдивско към младостта и активните си години в Казанлък.
„Да мислим и мечтаем за една нова, цивилизована държава с прекрасната ни природа и хората да бъдат спокойни и щастливи в нея. Да си раждат повече деца и живеят в мир!“, е посланието, с което Иванка Краваева приключва своята изповед, която запазва за поколенията знаците на едно вече отминаващо време.