Повечето хора едва ли биха приели прекарването на часове под земята в пълен мрак като рецепта за по-добро здраве. В Армения обаче десетки пациенти всяка година слизат на 250 метра под земята в действаща солна мина с надеждата, че въздухът там ще облекчи дихателните им проблеми.

Всяка сутрин малка група хора се спуска с индустриален асансьор в солната мина край Ереван, където прекарва по шест часа в огромни подземни зали, издълбани в солената скала.

Болницата е една от малкото в света, разположени толкова дълбоко под земята, но бъдещето ѝ е несигурно, след като арменската държава прекрати финансирането ѝ. Решението повдига въпроси за ролята на държавата в подкрепата на алтернативните методи на лечение.

След слизането на 250 метра под жилищен квартал в покрайнините на Ереван пациентите попадат в лабиринт от тунели. Подземното пространство повече прилича на бункер от времето на Студената война, отколкото на лечебно заведение. Зад завеси хората почиват на тесни легла, играят билярд, разхождат се, правят дихателни упражнения или просто седят в тишина.

„Изглежда необичайно, но след няколко дни хората започват да се наслаждават на спокойствието“, разказва д-р Ануш Восканян, която работи в клиниката от 1989 г.

По думите ѝ идеята за създаването на лечебницата възникнала, след като лекари забелязали, че миньорите в солните мини страдат много по-рядко от респираторни заболявания, въпреки че прекарват живота си под земята.

След изследване на специфичния микроклимат в мините в различни части на бившия Съветски съюз били открити подобни подземни клиники.

Според д-р Восканян благоприятният ефект се дължи на комбинацията от наситен със сол въздух, постоянна температура от около 19 градуса през цялата година и липсата на алергени, замърсяване, шум и радиация.

„Това е идеален климат за живот. Тук човек практически не остарява“, казва тя.

Обичайният курс на лечение продължава три седмици, като пациентите прекарват по шест часа дневно под земята. Според лекарите през първата седмица организмът се адаптира към условията, а след това постепенно започват да се проявяват положителните ефекти.

В най-добрите години хиляди пациенти са се лекували в солната мина „Аван“, като много от тях са получавали терапията безплатно чрез държавната здравна система.

„Преди приемахме по 60 души наведнъж. Днес вероятно са петима“, казва Восканян.

Промяната настъпва през 2019 г., когато арменското правителство прекратява държавното финансиране с аргумента, че спелеотерапията няма достатъчно научни доказателства, които да оправдаят публичните разходи. Сега пациентите плащат около 20 британски лири за всяка процедура.

Решението е част от реформата в здравната система и подготовката за въвеждане на универсално здравно осигуряване, което принуждава властите да определят кои лечения да бъдат покривани от държавата.

„На ръба сме да затворим. Все още работим, но едва успяваме да се задържим и можем да затворим всеки момент“, предупреждава лекарката.

Тя е убедена, че терапията помага, особено при деца с астма и алергии.

„Имало е случаи, в които пристъпите на астма напълно изчезват само след един курс на лечение“, твърди Восканян.

Въпреки че спелеотерапията се практикува от десетилетия в Източна Европа и страните от бившия СССР, мащабните научни изследвания по темата са малко, а повечето подобни клиники вече са затворени. Много специалисти по белодробни заболявания смятат, че тя може да облекчава симптомите, но не бива да замества традиционното лечение.

За пациентите обаче личният опит е по-убедителен от научните спорове.

„Ако не ми помагаше, нямаше да се връщам“, казва Алварт Алиханян, който вече десет години идва в клиниката от Русия.

От откриването си през 1987 г. подземната болница приема пациенти, които търсят алтернативно лечение, основано на убеждението, че наситеният със сол и лишен от алергени въздух в мината може да облекчи различни респираторни заболявания.

Превод: GlasNews.bg