Германия е напът да избере първата жена на поста държавен глава, след като канцлерът Фридрих Мерц и управляващата коалиция официално издигнаха кандидатурата на Илзе Айгнер за следващ президент на страната. Номинацията на 61-годишния консервативен политик получи подкрепата на Християндемократическия съюз (CDU), Християнсоциалния съюз (CSU) и разширяващата се подкрепа от ГСДП (SPD) и Зелените, което ѝ гарантира необходимото мнозинство при гласуването.

В изявление в понеделник Айгнер се представи като обединяваща фигура в условията на засилваща се политическа поляризация, заявявайки намерението си да представлява „силен център“ и да се противопостави на всички форми на популизъм, екстремизъм и атаки срещу човешкото достойнство.

Опитен политически профил и кариера

Илзе Айгнер притежава богат административен и парламентарен опит. По професия електроинженер, тя започва политическата си кариера в Бавария още през 90-те години. Между 2008 и 2013 г. заема поста министър на земеделието в правителството на Ангела Меркел, след което оглавява министерствата на икономиката и транспорта в Бавария. През последните осем години тя изпълнява функцията на председател на баварския ландтаг.

Въпреки консервативния си произход, Айгнер се ползва с добро име и сред либералните среди заради умерените си позиции и подкрепата си за правата на малцинствата. Канцлерът Фридрих Мерц подчерта, че освен първата жена президент, тя ще бъде и първият държавен глава с техническо инженерно образование.

Процедура по избора и политически контекст

Изборът на новия президент ще се проведе на 30 януари от Федералното събрание (Специална парламентарна асамблея), включваща 630-те депутати от Бундестага и равен брой делегати от 16-те провинциални парламента. Досегашният президент Франк-Валтер Щайнмайер няма право на трети последователен петгодишен мандат съгласно конституцията на страната.

Въпреки че функцията на германския президент е основно представителна и надпартийна, държавният глава има ключова роля за стабилността по време на политически кризи. Номинацията бе критикувана от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), чиито лидери обявиха, че ще издигнат собствен кандидат и обвиниха Айгнер в липса на достатъчна надпартийна неутралност.