Пет европейски държави вече водят разговори за създаване на центрове за връщане на мигранти извън Европейския съюз. Германия, Австрия, Дания, Гърция и Нидерландия искат първото подобно споразумение да бъде договорено още до края на годината, а сред обсъжданите държави са Уганда и Руанда.

Идеята е хора, които нямат законово право да останат в ЕС и за които вече има решение за връщане, да бъдат прехвърляни в трета държава. При това не е необходимо те да са нейни граждани или изобщо да имат някаква връзка с нея. Центровете могат да служат като транзитни места до репатрирането им в страната на произход, но и като места за престой без гаранция, че последващото връщане действително ще се случи.

Така Европа се готви да изнесе част от един от най-трудните си проблеми извън собствените си граници. За т.нар. „центрове за връщане“ се говори отдавна, но сега политическият натиск за създаването им расте. Общо 19 държави от ЕС вече подкрепиха търсенето на подобни „иновативни решения“ за управление на миграцията.

Италианският премиер Джорджа Мелони и датският ѝ колега Мете Фредериксен също настояха този месец Европа да създаде центрове за репатриране в трети държави. Докато Брюксел още довършва правилата, петте страни вече преговарят.

Според гръцкия вестник Kathimerini разговорите с Уганда са в напреднал етап, като целта е подобно съоръжение да заработи още през следващата година. Германският Der Spiegel посочва и Руанда като възможен партньор. Засега обаче няма подписано споразумение и нито Уганда, нито Руанда са официално потвърдени като място за бъдещ център. На 4 септември министрите по миграцията на петте европейски държави трябва да обсъдят докъде са стигнали разговорите.

На хартия идеята изглежда като решение. Практиката досега обаче показва колко трудно и скъпо може да бъде прилагането ѝ.

Италия отвори центрове за мигранти в Албания още през октомври 2024 г. Първоначално там трябваше да бъдат обработвани молбите за убежище на хора, спасени или прихванати в морето от италианските власти. Последваха съдебни спорове и през март 2025 г. правителството на Джорджа Мелони промени предназначението на съоръженията. Те започнаха да приемат мигранти, за които вече има решение за връщане.

Първоначалните очаквания бяха центровете да приемат около 3000 души месечно. Реалността се оказа съвсем различна. От промяната през март 2025 г. там са били настанени общо около 500 мигранти, посочва Euronews. А сметката за схемата надхвърля 670 млн. евро. Проучване на италиански университет дори стига до извода, че задържането на мигранти в тези центрове излиза значително по-скъпо за Италия, отколкото настаняването им на собствена територия.

Името на Руанда също не се появява за първи път в подобен план. Великобритания години наред подготвяше схема за прехвърляне на кандидати за убежище в африканската държава. През ноември 2023 г. британският Върховен съд прецени, че Руанда не може да бъде смятана за достатъчно безопасна за целите на проекта заради риска от преследване или лошо отношение. След смяната на властта схемата беше прекратена. Резултатът след години подготовка и огромни разходи – четирима души са били доброволно преместени от Великобритания в Руанда.

Има и още един съществен детайл - европейските държави бързат, но новите правила все още не са влезли в сила. Регламентът за връщането е политически договорен, но към 26 август не е окончателно приет и публикуван в Официалния вестник на ЕС. Очаква се формалната процедура да приключи през есента.

Пред бъдещите центрове стои и въпросът за човешките права. Европейските правила предвиждат подобни споразумения да могат да бъдат сключвани само с държави, в които се спазват международните стандарти и принципът, забраняващ връщането на човек на място, където може да бъде преследван или подложен на нечовешко отношение.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О'Флахърти вече призова петте държави всяка подобна инициатива да бъде предшествана от цялостна оценка на преките и косвените рискове за човешките права.

И точно тук политическата идея среща реалността. Европа иска по-бързо да връща хората без право на престой, а правителствата търсят държави извън ЕС, готови да ги приемат. Досегашните експерименти обаче оставят неудобна сметка – съдебни битки, стотици милиони евро разходи и резултати, далеч под първоначалните очаквания.

Следващият опит вече се подготвя. Този път зад него не стои една държава, а пет.

Превод: GlasNews