Европа ускорява подготовката на резервен план за сигурност на фона на нарастващото напрежение със Съединените щати и заплахите на Доналд Тръмп да изтегли страната от НАТО.

Според The Wall Street Journal, идеята за т.нар. „европейско НАТО“ набира скорост, след като получава подкрепа от Германия – държава, която дълго време се противопоставяше на концепцията за по-голяма самостоятелност в отбраната.

Планът предвижда Европа да може да се защитава, използвайки съществуващите структури на алианса, дори при евентуално оттегляне на САЩ. В рамките на обсъжданията европейските държави търсят начини да поемат по-голяма роля в командването, логистиката и военните операции.

Защо Европа се готви за „план Б“?

Ескалацията идва на фона на конфликта около войната с Иран, при която част от европейските съюзници отказаха да подкрепят операцията „Епична ярост“, започната от САЩ и Израел. Това допълнително изостря реториката на Тръмп, който многократно атакува НАТО.

По данни на WSJ, неформалните разговори между европейски лидери и представители на алианса се водят от месеци – включително по време на срещи и закрити дискусии в рамките на НАТО.

Целта е да се гарантират ключови елементи като възпиране срещу Русия, оперативна приемственост и ядрен баланс, дори ако САЩ намалят присъствието си в Европа или откажат да окажат подкрепа.

Германия обръща курса

Съществен обрат идва от Берлин. В продължение на десетилетия Германия разчиташе на САЩ като основен гарант за сигурността на Европа и отхвърляше френските идеи за стратегическа автономия.

Но при канцлера Фридрих Мерц позицията се променя. Причината – нарастващи съмнения относно надеждността на Вашингтон като съюзник по време на евентуално управление на Тръмп.

Според източници, близки до германското правителство, Мерц е стигнал до извода, че САЩ могат да променят подхода си към войната в Украйна и дори да изоставят Киев.

Въпреки това, Берлин избягва публична конфронтация с НАТО, като вместо това насърчава по-голяма роля на европейците вътре в алианса.

НАТО без САЩ – възможно ли е?

Проблемът е, че структурата на НАТО е силно зависима от американското лидерство – от разузнаването и логистиката до върховното военно командване.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте вече призна, че алиансът ще бъде „воден в по-голяма степен от европейци“.

Финландският президент Александър Стуб също потвърждава тенденцията:

„Прехвърлянето на тежестта от САЩ към Европа продължава и ще продължи… като част от стратегията на САЩ за отбрана и национална сигурност.“

Той подчертава, че процесът трябва да бъде контролиран, за да се избегне внезапно изтегляне на САЩ.

Ядрен чадър и наборна служба

Един от най-чувствителните въпроси остава ядреното възпиране. В момента само САЩ могат да осигурят пълноценен „ядрен чадър“ за Европа.

Въпреки това, Франция и Германия вече обсъждат разширяване на френските ядрени способности към други европейски държави.

Паралелно с това се обсъжда и връщането на задължителната военна служба в редица страни – мярка, която според Стуб може да укрепи националната идентичност и отбранителния капацитет.

Практическите предизвикателства

Европейските държави работят по конкретни въпроси:

кой ще управлява противовъздушната и противоракетната отбрана
как ще функционират логистичните мрежи
как ще се осигурят подкрепления за Полша и балтийските държави
кой ще поеме командването на големи военни учения
В същото време се ускорява и производството на ключово военно оборудване в Европа – включително в сфери, където континентът изостава от САЩ, като въздушна мобилност, разузнаване и противодействие на подводници.

Пример за новата динамика е съвместният проект на Германия и Великобритания за разработване на стелт крилати ракети и хиперзвукови оръжия.

Коалиция на желаещите

Промяната в позицията на Германия води до по-широко съгласие сред други страни – Великобритания, Франция, Полша, скандинавските държави и Канада.

„Вземаме предпазни мерки и провеждаме неформални разговори… ще допринесем за запълване на празнината в НАТО, когато е необходимо“, заяви шведският посланик в Германия Вероника Ванд-Даниелсон.

Какво предизвика напрежението?

Тръмп засили реториката си срещу съюзниците, като ги нарече „страхливци“ и определи НАТО като „хартиен тигър“. Той дори намекна, че руският президент Владимир Путин е наясно с тези слабости.

По-рано този месец Тръмп заплаши да изтегли САЩ от НАТО, определяйки решението като „неподлежащo на обсъждане“, след отказа на европейците да подкрепят операцията му в Иран.

Въпреки че официално напускане на алианса изисква одобрение от Конгреса, президентът може да намали военното присъствие и ангажимента на САЩ в Европа.

Гренландия – повратната точка

Според самия Тръмп, напрежението ескалирало още около идеята за придобиване на Гренландия:

„Всичко започна… с Гренландия. Ние искаме Гренландия. Те не искат да ни я дадат и аз казах: ‘Добре, довиждане’.“

Изявлението му бе коментирано от полския вицепремиер Радослав Сикорски с лаконичното: „Взето е под внимание“.

Реакции в Европа

Чешкият президент Петър Павел остро разкритикува думите на Тръмп, заявявайки, че те подкопават доверието в НАТО повече от действията на Владимир Путин.

Междувременно Италия отказа достъп на американски военни самолети до база в Сицилия, което допълнително подчерта напрежението между съюзниците.

Европа все още не е готова да замени Съединените щати като военен лидер. Но едно е ясно – план Б вече не е теория, а процес в ход.