Путин ще се съгласи на примирие само ако това му помогне да изпълни замисъла, с който започна войната. Лидерите в Украйна, Европа и САЩ не бива да се радват, ако бойните действия спрат, а да останат нащрек, защото Кремъл няма да се откаже от политиката на "разделяй и владей".

Това предупредиха през седмицата Ханна Ноте и Майкъл Кимидж в статия за списанието "Foreign Affairs".

Според двамата автори в случай на прекратяване на огъня Путин със сигурност ще настоява за скорошни избори в Украйна, които да използва, за да всее още раздори в страната, и дори може да представи примирието като постижение на Доналд Тръмп, само и само да разшири разкола от двете страни на Атлантика.

До такъв сценарий може да се стигне, защото Путиновата "вечна война" навлиза в задънена улица. Липсата на реални успехи на бойното поле, съчетана с все по-големите социални и икономически тегоби от войната, само ще засилва недоволството в Русия, а вариантите за ескалация на конфликта са все лоши от гледна точка на Кремъл, пояснява професор Кимидж в интервю за "Хоризонт".

Вярвате ли, че Путин ще нареди обща мобилизация в Русия веднага след изборите за Държавна Дума през септември. Смятате ли, че това е най-малко рисковия вариант пред него да ескалира конфликта с Украйна?

Според мен лично за Путин ще е доста рисковано да нареди масова мобилизация. Решението му кога да я нареди би зависило по-скоро от нуждите на военните и други политически съображения, отколкото от изборите. Важно е обаче да се отбележи, че Путин видимо се старае да избегне такъв ход след частичната мобилизация от есента на 2022. Без да твърдя, че властта му отслабва по някакъв начин, бих отбелязал само, че това лято в Русия се наблюдават първите признаци на по-широко обществено недоволство от войната. За първи път от началото й вътрешнополитическото положение на Путин се променя фундаментално. Затова си мисля, че една масова мобилизация би била доста рискована стъпка за Путин. Но не твърдя, че е невъзможна и че няма да я направи, нито пък че така няма да промени динамиката на войната.

Какво ще кажете за възможни "кинетични" атаки в европейски страни. Затова предупредиха тази седмица лидерите на Литва и Латвия, а преди това и Полша. Възможно ли е Путин да повиши натиска върху поддръжниците на Киев със саботажи, подобни на това, което украинците сториха в Балтийско море през 2022?

Мисля, че такъв вариант се обмисля. Ако говорим за саботажи, те вече се случват из цяла Европа още от 2022. Всъщност, ако имате по-добра памет, ще си дадете сметка, че те се случват още от 2014. Имаме различни случаи на покушения и опити за намеса от страна на Русия. Не се съмнявам, че тези дейности ще продължат и ще станат по-интензивни.

За мен е открит въпросът дали Путин ще пожелае да разшири войната извън пределите на Украйна. Виждаме какво се случва в Черно море. Но съм по-притеснен от техниките, които сега самата Украйна прилага и усъвършенства за ударите си дълбоко на руска територия. Москва може да усвои тези техники и да започне да ги прилага срещу европейски страни, може би без да поема пряко отговорността за тези нападения. Не виждам какво би възпряло Путин. Може би член 5-ти на натовския пакт и нежеланието да провокира европейците. Но тази война има собствена логика на ескалация на всеки шест месеца и това може да е следващата стъпка в тази посока, пише БНР.

И да рискува реакция от НАТО? Няма ли това да е най-рискованият за Кремъл сценарий?

Да, твърдено рисковано е. Ако трябва да отговоря в най-общ план на първоначалния Ви въпрос, Русия няма добри варианти пред себе си за продължаване на войната. Всички варианти са лоши за нея. Но атака по европейска страна би била тест за трансатлантическите връзки, а също и за единството на Европа. Европейците трябва да разгледат тази възможност и да помислят какво биха сторили в отговор. Дали да се включат директно във войната? Дали да изпратят войници да се бият в Украйна? Да превърнат този конфликт в европейско-руска война? Въпросът е дали Путин се страхува от такъв вариант.

Пишете във Вашата статия, че днес сърцевината на проблема пред Путин вече не са Съединените щати, а Европа и нейният отпор срещу покоряването на Украйна. Но не е ли този проблем твърде лесен за решаване? Да вземем за пример Германия - водещият поддръжник на Киев. Там прокремълската партия AfD води уверено в допитванията, на път е да вземе властта в част от бившата ГДР, а популярността на канцлера Мерц е потънала по-дълбоко и от газопровода Северен поток. Не е ли Европа твърде лесна за разделяне и владеене?

Не споделям това виждане. Да, от където и да я погледнеш, Европа далеч не е глобална военна суперсила. И сте прав - Германия има вътрешни политически противоречия. Както и повечето европейски страни. Координацията между европейците също е предизвикателство. Има и всякакви практически трудности с различните видове оръжейни системи и военни способности на различните европейски страни.

Да, в този смисъл, Путин има материал, с който да работи, и може да следва политиката на разделяй и владей. Но дайте да отстъпим крачка назад и да погледнем голямата картина. Европа осигури материална подкрепа за Украйна в огромни количества. Това е голямата новина от последната година и половина, а и откакто войната започна. Днес Украйна си връща територии, опустошава ключови икономически активи на Руската федерация и превръща Крим в кошмар за руснаците. Всичко това вършат, разбира се, украинците, но то е до голяма степен постижение и на Европа.

Германия задели към половин трилион евро за военни разходи и е на път до няколко години да се превърне в четвъртата по големина военна сила в света. Повечето европейски страни схващат Русия като заплаха и проблем, за който трябва да се направи нещо във военен план. Така че траекторията в Европа е към по-големи инвестиции в отбрана, по-тясна координация и по-голяма поддръжка за Украйна.

Разбира се, едни избори във Франция и Германия, или в Обединеното кралство, биха могли да променят тази траектория. Но това не се е случило досега. И трябва да отбележим, че Европа от 2026-та е доста по-силна от Европа от 2022-ра. Мисля, че това е много голям проблем за Путин, защото той сам си го създаде. И всеки път, когато Европа е на път да се пропука, Путин винаги прави нещо, с което напомня на европейците да се страхуват от Русия. Така че за него няма да е никак лесно. Ще се опитва и занапред да внася разкол в Европа, но лично аз не смятам, че ще му се получи.

Пишете, че надеждата на Путин е да оформи географски близките на Русия държави - т.нар. "ближнее зарубежье", по образ и подобие на Беларус. Смятате ли, че има зрънце реализъм в тази надежда. Могат ли страните от Източна Европа да бъдем "беларусифицирани"?

Не мисля, че това е реалистично. Не съм и съвсем сигурен дали е успял да "беларусифицира" и самата Беларус в дългосрочен план. Имам предвид протестите в Минск от лятото на 2020 година. Отиде ли си Лукашенко, страната много лесно може да се откъсне от Русия в европейска посока.

Путин със сигурност не сполучи да беларусифицира Украйна, въпреки че много би му се искало. Не може да се твърди това и за Грузия, макар днес тази страна да клони към Москва повече, отколкото преди няколко години. А страните, които днес са част от Евросъюза и НАТО - като България, Румъния, Полша, балтийските републики - те са антиподи на Беларус, суверенни държави от европейското семейство, които вземат свои решения, без да залитат в руската орбита.

Путин несъмнено има амбиция по отношение на "близката чужбина" и тази амбиция се изразява в самата война, която води днес. Но тя става все по-неуспешна с времето. Причината е до голяма степен в това, че Русия не е привлекателна страна. Някои в Европа я харесват, със сигурност има такива и в България, но много малко са европейците, които истински искат да имитират Русия или да бъдат част от руската политическа система. В този смисъл светът, който Путин обитава, е доста ограничен.

При всяко бъдещо уреждане на украинския въпрос, казвате, Западът трябва да накара Кремъл да преосмисли калкулациите си, за да не се стигне до подновяване на войната. Какво конкретно трябва да направи Западът, за да постигне това?

Щеше ми се да имахме повече лостове за това. Що се отнася до Путин и елита, който взима решенията в Русия, Западът не може да направи почти нищо, за да ги убеди. По отношение на руската публика не съм сигурен, че дори сме се опитали по-сериозно, и не мисля, че на този етап САЩ и Европа могат да я убедят да възприеме по различен начин войната и Украйна. Промените трябва да се случат вътре в Русия, ако изобщо се стигне до това.

Струва ми се, че стратегическият подход е да не мислим да убеждаваме някого. Руснаците сами ще си извадят изводите от нещата, които се случват по света около тях. Рецептата е да превърнем в провал целия руски проект в Украйна, да изтощим Русия в изпълнението му, да го направим твърде скъп за руснаците. Може би осъзнаването, че няма как да придобие контрол над Украйна, ще склони Русия да преосмисли подхода си към целия регион.

Мисля си - и това не е предсказание, а философски аргумент - че няма смисъл в това Русия да бъде отрязана от Европа. В това няма икономически смисъл. Няма смисъл и в културен план. Това е грешката на Путин. И се надявам все някога това да бъде осъзнато и от руското население, и от руското ръководство, стига преди това да успеем да попречим на Русия да спечели с аргумента на силата на бойното поле в Украйна. Тогава Русия може да започне промени. Давам си сметка, че в това, което казвам, има твърде невероятен оптимизъм.

Но сте съгласен с настоящия подход - въоръжаване на Украйна до зъби и интегриране на страната в Европейския съюз? Това ли са най-ефикасните стъпки да избегнем провала на Минските споразумения от 2014-15?

В най-общ план - да. Не съм сигурен дали Украйна ще влезе в Европейския съюз в краткосрочен или средносрочен план, или въобще някога. Има страни като Полша и Словакия, които биха предпочели да блокират този процес. А както виждаме и от вълненията в Киев от последните дни, за самата Украйна ще е трудно да се пребори с реформите, необходими за присъединяване към ЕС.

Но ако погледнем на нещата малко по-отдалеч, има хиляда различни начина Украйна да бъде привлечена в Европа - дали с правни или икономически механизми. На този етап вече въпросът е "или-или". Трагично е и ми се щеше да беше иначе, но сега Украйна или може да има нормални отношения с Русия или да влезе в Европа. Влизането в Европа ще повлече със себе си дългосрочна конфронтация с Русия. По същество това ще е военна конфронтация, така че наистина страната трябва да бъде въоръжена до зъби. Това може да означава много различни неща - може да въоръжиш Украйна, за да отвоюва земите си или за да защити хората си от ракетни атаки. С течение на времето европейците и украинците трябва да направят избор.

Бихме могли да разгледаме какви са възможностите държим напрежението с Русия под контрол. Бихме искали да имаме договорености за контрол над въоръжаването. Може би ни трябва диалог и по проблеми като промените в климата и пандемиите. Не е задължително да се стига до пълна изолация на Русия или пълно отхвърляне на каквито и да е преговори с нея. Стига само Украйна да влезе в Европа и да запази правото си на самоотбрана с подкрепата на други държави. За мен такъв подход ще бъде сто пъти по-добър от това, което всички в САЩ и Европа допуснахме през 2014-та с дипломацията от Минск. Тогава на практика приехме руското военно присъствие в Украйна. Приехме и санкции, които с времето се показаха твърде слаби. По този начин след 2015-та нормализирахме отношенията си с Русия и за голямо съжаление прокарахме пътя за нашествието от 2022-ра. Каквото и да правим в бъдеще, не бива да повтаряме тези грешки.