Отваряте приложение, избирате между десетки изкушаващи ястия, гледате как сметката набъбва и натискате бутона за поръчка. Системата ви известява,телно че куриерът пътува, а минути по-късно получавате генерирано от изкуствен интелект обаждане от „шофьора“, който твърди, че не може да открие адреса ви. Всичко това обаче е илюзия – храна никога не е имало, а поръчката съществува единствено на екрана.

Добре дошли във FoodNeverComes – уебсайт, създаден от двама 26-годишни софтуерни инженери от Индия, Пурванш Пармар и Аншул Шарма. Сайтът, привлече над 2.7 милиона посетители от старта си, предлага 22 виртуални кухни, 327 ястия и симулиран процес на плащане и доставка. Слоганът му е категоричен: „Храната никога не идва – но допаминът идва“.

Ритуалът срещу консумацията: Анатомия на „допаминовите сайтове“

Платформата е част от бързо развиващ се нов феномен в мрежата – т.нар. „допаминови сайтове“ (dopamine sites). Родени в Южна Корея, тези дигитални пространства пресъздават целия ритуал по пазаруване, поръчване на храна или резервиране на почивки, но спестяват самата консумация (и реалното харчене на пари). Авторите на проекта развиват идеята и по-нататък с платформата TripNeverLeaves, където потребителите могат да планират пълна ваканция и да се качат на виртуален полет, който никога не излита от пистата.

Създателите споделят, че идеята е родена от собствените им дигитални навици – пълнене на онлайн кошници в магазини и платформи за доставка от скука или безпокойство, без реална намерение за покупка. „Понякога въобще не си гладен. Скучно ти е или си стресиран и осъзнаваш, че самият акт на поръчване те кара да се чувстваш добре. Подсъзнателно започваш да свързваш процеса с допаминов тласък“, обяснява Пармар.

Какво казва науката: „Желание“ срещу „Харесване“

Феноменът повдига фундаментален въпрос за психологията на модерния консуматор: какво всъщност ни носи удоволствие – притежанието на предмета или очакването му?

 

Учени и невролози обясняват процеса чрез няколко ключови концепции:

  • Предполагаема полезност (Anticipatory utility): Рави Дхар от Университета Йейл посочва, че вълнението от очакването често е по-силно от самата покупка. След като обектът е придобит, психологическото възбуждение рязко спада.

  • Разединение между „Искане“ (Wanting) и „Харесване“ (Liking): Неврологът Кент Беридж от Мичиганския университет подчертава, че допаминът не е химикалът на удоволствието, а на мотивацията. Той задвижва желанието да преследваме нещо, дори когато крайното удоволствие от консумацията му е слабо.

  • Силата на ритуала: Д-р Ана Лембке, психиатър от Станфорд и автор на книгата Dopamine Nation, допълва, че с течение на времето самите рутинни действия и сигнали около дадена награда стават толкова пристрастяващи, колкото и самата награда.

Лечение или затвърждаване на вреден навик?

Възниква въпросът дали подобни фалшиви платформи могат да служат като „предпазен вентил“ за импулсивното харчене, или напротив – задълбочават проблема.

Докато някои експерти виждат потенциал в симулираното пазаруване като начин за задоволяване на импулса без финансови последици, д-р Лембке предупреждава, че повтарянето на ритуала може просто да тренира и укрепва същите невронални мрежи на пристрастяване. Все пак тя отбелязва един позитивен аспект: хората, които използват тези сайтове, вече са осъзнали, че имат проблем с компулсивното пазаруване – а това е първата стъпка към преодоляването му.

Превод: Glasnews.bg