На 11 септември преди 25 години Осама бин Ладен потегля с малка група приближени и помощници на „Ал Кайда“ към отдалечено място в Източен Афганистан. Конвоят му от високопроходими автомобили е придружаван от микробус, превърнат в импровизиран комуникационен център.

Оскъдното оборудване в него не позволява на Бин Ладен да гледа как 19-те мъже, които повече от година по-рано започва да изпраща в САЩ, отвличат самолети и ги разбиват в кулите близнаци в Ню Йорк и Пентагона край Вашингтон. При атаките загиват около 3000 души. Бин Ладен обаче слуша по радиото как потресени водещи съобщават новината.

Само дни след кървавото нападение тогавашният американски президент Джордж Буш започва да представя отговора на САЩ като глобална „война срещу терора“, стратегически избор, който впоследствие се оказва тромав, неподходящ и контрапродуктивен.

За журналистите, които отразяват събитията на място през този период, наблюдават американски бомбардировачи над афганистанските планини и танкове по улиците на Багдад, разговарят с кандидат-самоубийствени атентатори или с жертви на нападения на екстремистки групировки от Великобритания до Филипините, грешките и провалите на тази „война срещу терора“ са очевидни.

Тази безпрецедентна и широкообхватна поредица от военни кампании води до нахлуванията в Афганистан и Ирак, включва изтезания, тайно прехвърляне на заподозрени между държави и съюзи със съмнителни режими. Тя струва огромни средства, дестабилизира големи части от Близкия изток и причинява страдание на милиони хора.

Но това ли е искал да постигне Бин Ладен?

Често се твърди, че целта му с атентатите от 11 септември е била да въвлече САЩ във войни, които да изтощят икономиката им и в крайна сметка да доведат до техния крах, подобно на начина, по който войната в Афганистан между 1979 и 1989 г. тежко изтощава Съветския съюз.

Като млад боец Бин Ладен е свидетел на този конфликт и дори участва в него, макар и в периферна роля. Доказателствата в подкрепа на теорията, че именно това е бил планът му за САЩ, обаче са оскъдни.

Въпреки че несъмнено е вдъхновен от предишната война, Бин Ладен отхвърля като нереалистични предупрежденията на свои приближени, че планираното нападение ще доведе американски войски в Афганистан. Вероятно е очаквал като ответна реакция най-много поредния залп от неефективни ракети.

Когато американските войски действително пристигат, той няма план как да реагира. Само месеци след атаките разтърсени членове на „Ал Кайда“ говорят за „нещастие“ и „бедствие“.

В действителност стратегията на Бин Ладен е различна. Той иска да отслаби САЩ икономически и по този начин да ги принуди да се изтеглят от Близкия изток, а не да предизвика американско нахлуване.

През 2004 г. той се хвали, че „Ал Кайда“ довежда Америка „до ръба на фалита чрез обезкървяване“. Според него всеки долар, похарчен от организацията за атака срещу САЩ, струва на Вашингтон един милион долара под формата на икономически последици и военни разходи. Тази демонстрация на предимствата на асиметричната война има своето значение и днес, но оценката на Бин Ладен се оказва крайно оптимистична.

Най-тежкият възможен удар за САЩ би бил втори успешен атентат от подобен мащаб. Такъв не последва. Това е безспорен успех на американската политика след 11 септември и сериозен провал за „Ал Кайда“.

Въпреки очевидните икономически проблеми на САЩ никой не би могъл да твърди, че страната е последвала съдбата на СССР. Американските сили също не са се изтеглили напълно от Близкия изток.

Втората цел на Бин Ладен е да принуди САЩ да прекратят подкрепата си за управляващите режими в региона, които роденият в богато саудитско семейство дисидент ненавижда, започвайки с династията Ал Сауд.

Някои от режимите, срещу които той се обявява, падат след 2001 г., но това не става в резултат на действията му или на сили, следващи неговата идеология. Муамар Кадафи е свален и убит от подкрепяни от Запада бунтовници, Саддам Хюсеин е отстранен от власт след американската инвазия, а управлението на династията Асад е прекратено от ветеран на „Ал Кайда“, който изрично се разграничава от идеологията и целите на организацията.

Третата цел на Бин Ладен е пропагандна. Неговият театър на терора е замислен така, че да изпрати кърваво, зрелищно и незабравимо послание, което да радикализира последователите му, да привлече нови и да раздели обществата.

Той подчертава, че нападения като тези от 11 септември са „реакции на случващото се с нашите деца в Палестина, Ирак, Сомалия, Южен Судан и Кашмир“, и призовава за глобално въстание на мюсюлманите срещу техните врагове.

Атентатите от 11 септември безспорно насочват международното внимание към конфликтите, в които според Бин Ладен мюсюлманите са потискани от Запада или неговите съюзници. Това обаче не води до съществено подобряване на положението на жертвите.

Вълната от подкрепа за Бин Ладен и по-широкият интерес към екстремисткия ислямизъм достигат своя връх само няколко години след 2001 г., след което бързо отслабват почти навсякъде.

Малко преди да бъде убит от американски военноморски командоси в Пакистан, Бин Ладен дори обмисля промяна на името и образа на „Ал Кайда“. Репутацията на организацията вече е сериозно пострадала заради нарастващите критики в ислямския свят, че тя е отговорна за смъртта на голям брой мюсюлмани.

Наследникът му, египтянинът Айман ал Зауахири, в крайна сметка се отказва от идеята за глобално въстание и насочва стратегията към местни конфликти.

През 2014 г. „Ислямска държава“ успява да се възползва от хаоса в Ирак и Сирия, последиците от американската инвазия, религиозното напрежение и редица други фактори, за да създаде своя брутален „халифат“. До 2019 г. и този проект е разгромен като териториална структура.

Оттогава екстремизмът на подобни организации до голяма степен се измества към периферията на ислямския свят и към райони, от които заплахата за развитите държави е по-скоро периодична.

„Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ постигат най-сериозно разрастване в Субсахарска Африка, възползвайки се от безредието, слабите или провалени държави, демографския натиск, борбата между общности за ограничени ресурси и недостатъчното внимание на Запада.

Някои анализатори събират предполагаемата численост на групировки в Сомалия или Мали, които имат много слаби исторически връзки с „Ал Кайда“, и предупреждават, че общият им брой е по-голям от този на хората, лоялни на Бин Ладен през 2001 г.

Но тези няколко хиляди млади мъже с автомати „Калашников“ имат малко общо с организацията, която Бин Ладен ръководи преди 25 години, както по отношение на целите, така и на възможностите си.

Продължават да се извършват ужасяващи нападения, вдъхновени от изкривената идеология на Бин Ладен, и несъмнено ще има още. Отчасти това е последица от поляризацията, предизвикана от неговото насилие и реакцията срещу него, което е било сред целите му.

Показателно е обаче, че нито „Ал Кайда“, нито „Ислямска държава“ днес имат изявени харизматични лидери. Една от причините е, че подобна фигура би се превърнала в непосредствена мишена за значително по-големите възможности на САЩ, което прави публичността опасна. Друга причина е, че времето, когато подобни личности можеха да привличат огромен брой последователи, е отминало.

Често се казва, че за една бунтовническа или терористична организация е достатъчно да оцелее, за да претендира за победа. Има обаче изключения.

Фактът, че „Ал Кайда“ все още съществува, сам по себе си е своеобразно постижение за организацията и посмъртно за нейния основател. Победа обаче трудно може да бъде наречено.

Превод: GlasNews.bg, анализ: Jason Burke/ТheGuardian