Честото гледане на телевизия на средна възраст е свързано с по-малки обеми на важни мозъчни области и повече увреждания на бялото вещество десетилетия по-късно. Любопитното е, че продължителното седене на работното място не показва същата неблагоприятна връзка.

Изводите са от мащабното американско проучване ARIC, проследяващо рисковите фактори за атеросклероза. Екипът на Натан Фетер от Университета на Южна Калифорния анализира данните на 1712 души без деменция. Резултатите са публикувани в научното списание Alzheimer’s & Dementia.

В началото на наблюдението, между 1987 и 1989 г., участниците били средно на 53 години. Те съобщили колко често гледат телевизия през свободното си време и каква част от работния ден прекарват седнали.

Около 24 години по-късно, между 2011 и 2013 г., доброволците преминали през високорезолюционен ядрено-магнитен резонанс. Учените измерили обемите на различни части от мозъка и потърсили промени в бялото вещество.

При хората, които гледали телевизия често или много често, били отчетени по-малки обеми на фронталните и тилните дялове в сравнение с участниците, които рядко заставали пред екрана.

Фронталните дялове участват във вземането на решения, планирането и контрола на поведението. Тилните области обработват зрителната информация.

По-малки обеми били установени и в мозъчни зони, които обичайно се проследяват при изследванията на болестта на Алцхаймер. Това не означава, че редовните телевизионни зрители непременно ще развият деменция, а че при тях са открити структурни особености, свързвани с по-неблагоприятно мозъчно стареене.

ЯМР изследванията показали и повече хиперинтензивни изменения в бялото вещество. Те се появяват като светли петна на образите и често се свързват с увреждане на малките кръвоносни съдове, когнитивен спад и повишен риск от инсулт.

Връзката се запазила и след като учените отчели физическата активност, образованието, телесното тегло, диабета и високото кръвно налягане.

Изненадващо, продължителното седене на работното място не било свързано със същите мозъчни промени. При някои участници то дори се свързвало с по-малък обем на измененията в бялото вещество и по-големи обеми в определени мозъчни области.

Възможното обяснение е, че не всяко седене натоварва мозъка по един и същ начин. Работата пред компютър, четенето, решаването на проблеми и общуването изискват активно мислене. Гледането на телевизия обикновено е много по-пасивно занимание и често е съпроводено с продължителна неподвижност.

Това обаче остава хипотеза, а не доказан механизъм.

Изследването има сериозно ограничение: телевизионните навици са съобщени от самите участници и не са измервани с устройства. Учените не разполагат и с мозъчни сканирания от началото на проследяването, за да установят как точно са се променяли структурите през годините.

Възможно е хората, които гледат повече телевизия, да се различават и по други фактори като хранене, качество на съня, социална активност или общо здравословно състояние. Затова резултатите не доказват, че телевизорът непосредствено причинява загуба на мозъчна тъкан.

Авторите подчертават, че видът на заседналото поведение може да е също толкова важен, колкото неговата продължителност. Редуването на екранното време с движение и по-активни умствени занимания вероятно е по-разумният избор за дългосрочното здраве на мозъка.