Един и същ рецептор в мозъка може да подпомага отслабването по два на пръв поглед противоположни начина. Учени от Университета в Кеймбридж установиха защо както активирането, така и блокирането на GIP рецептора могат да доведат до намаляване на приема на храна и телесното тегло.

Откритието може да помогне за разработването на следващо поколение лекарства срещу затлъстяване и да обясни един от парадоксите, които от години озадачават изследователите в тази област.

Проучването е публикувано в научното списание Nature Metabolism.

В центъра му е GIPR - рецепторът за глюкозозависимия инсулинотропен полипептид (GIP). Той вече има важно място в съвременните терапии за диабет тип 2 и затлъстяване.

Загадката пред учените е следната: добавянето както на вещество, което активира GIPR, така и на такова, което го блокира, може да увеличи загубата на тегло при комбиниране с лекарства, действащи върху GLP-1 рецептора.

Как е възможно включването и изключването на един и същ рецептор да водят до сходен краен резултат? Отговорът се оказва в мозъка.

Екипът на Кеймбридж използва генетично модифицирани мишки, при които GIP рецепторът е премахван целенасочено в различни области на мозъка.

Експериментите показват, че активирането и блокирането на GIPR всъщност действат по различни нервни пътища.

Когато GIPR се активира, ключова роля има area postrema - малка област в мозъчния ствол, участваща и в контрола на апетита. При мишки без GIPR в тази област потискащото апетита действие на GIP агонистите значително намалява.

Съвсем различна картина се наблюдава при блокирането на рецептора.

Тук ключът се намира в хипоталамуса - мозъчна област с централна роля в регулирането на глада, енергийния баланс и телесното тегло.

Изследователите установяват, че именно GIP рецепторите в хипоталамуса стоят зад способността на GIPR антагонистите да засилват отслабващия ефект на GLP-1 рецепторните агонисти.

Подобно усилване е наблюдавано и при комбинация с медикамент, действащ върху амилиновите рецептори.

GLP-1 базираните терапии вече промениха лечението на затлъстяването, а учените търсят начини да увеличат ефективността им.

Съществуващият тирзепатид например едновременно активира GLP-1 и GIP рецепторите. В същото време се разработват и терапии, които вървят в противоположната посока  активират GLP-1R, но блокират GIPR.

Новото изследване дава обяснение защо две толкова различни стратегии могат да работят: те не натискат един и същ „бутон“ по противоположен начин, а въздействат върху различни мозъчни вериги.

Това може да позволи разработването на по-прецизни комбинации от лекарства, насочени към конкретни механизми за контрол на апетита и телесното тегло.

До подобни терапии обаче има още път.

Настоящите експерименти са проведени основно върху мишки и резултатите не означават автоматично, че същите мозъчни механизми ще действат идентично при хората. Необходими са допълнителни изследвания, за да бъдат идентифицирани конкретните нервни мрежи и да се установи как откритието може безопасно да бъде използвано при бъдещи терапии срещу затлъстяване.