Не само какво и колко ядем, но и кога посягаме към първата храна за деня може да има значение за здравето и дълголетието. Голямо американско проучване установи връзка между по-късното първо хранене и по-висок риск от смърт.

Изследването, публикувано в European Journal of Clinical Nutrition, обхваща 31 044 американци на възраст над 40 години. Учените са използвали данни от Националното проучване за здравето и храненето на САЩ (NHANES) за периода 1999–2018 г.

Участниците са предоставяли информация какво са консумирали през последните 24 часа и по кое време. След това данните са съпоставени с регистрите за смъртност. Средният период на проследяване е 8,6 години, през които са регистрирани 7129 смъртни случая.

Резултатите показват отчетлива зависимост между часа на първото хранене и риска от смърт.

За отправна точка учените използват хората, които приемат първата си храна между 7 и 8 часа сутринта. Спрямо тях рискът от смърт по всякакви причини е:

с 10% по-висок при първо хранене между 8 и 10 часа;
с 19% по-висок между 10 и 12 часа;
с 29% по-висок при първо хранене след 12 часа.

Още по-силна е установената връзка със смъртността от сърдечносъдови заболявания. При хората, които приемат първите си калории след обяд, тя е с 46% по-висока в сравнение с групата, хранеща се между 7 и 8 часа.

Изследователите изчисляват и потенциалната разлика в продължителността на живота. На 50-годишна възраст хората с първо хранене след 12 часа имат средно с 2,46 години по-ниска очаквана продължителност на живота спрямо тези, които се хранят между 7 и 8 часа.

Интересни резултати дава и анализът на последното хранене за деня.

Най-нисък риск е отчетен при хората, които приключват с храненето между 19 и 20 часа. Зависимостта обаче е U-образна - както прекалено ранното, така и много късното хранене е свързано с по-висок риск.

Последно хранене преди 19 часа е свързано с 13% по-висок риск от смърт, а храненето след полунощ - с 27% по-висок риск.

Това обаче не означава, че късната закуска сама по себе си съкращава живота.

Проучването е наблюдателно и установява връзка, а не причинно-следствена зависимост. Възрастта, заболяванията, работата на смени, физическата активност и редица други фактори могат едновременно да влияят както върху часа на хранене, така и върху здравословното състояние.

Авторите са отчели множество подобни фактори при анализа, но остава и друго ограничение: времето на хранене е определено чрез 24-часов хранителен спомен, който не може непременно да покаже постоянните навици на човек.

Затова резултатите не са рецепта всички да нагласят часовника за закуска в 7 сутринта. Те дават още една следа, че за човешкия организъм значение може да има не само съдържанието на чинията, но и моментът, в който сядаме пред нея.

Превод: GlasNews