Бързата походка в напреднала възраст може да бъде важен знак за запазено здраве на мозъка. Хората над 80 години, които продължават да ходят значително по-бързо от връстниците си, са изложени на много по-нисък риск от когнитивен спад, показва мащабно международно проучване, публикувано в медицинското списание Neurology.

Изследователите са анализирали данни за 3989 души над 80-годишна възраст, които в началото на наблюдението не са били диагностицирани с деменция.

Особен интерес представлявала малка група, определена от учените като „супермобилни“ възрастни. Това са хора, чиято скорост на ходене е значително над средната за съответната възраст и пол. Те съставлявали около 7% от всички участници.

Резултатите се оказали впечатляващи. При тези хора рискът от развитие на когнитивно увреждане бил с 51% по-нисък в сравнение с останалите участници.

Учените потърсили и физически следи от тази връзка в мозъка.

Магнитно-резонансните изследвания показали, че най-подвижните възрастни имат по-голям обем на хипокампуса – мозъчна структура с ключова роля за паметта, ученето и пространствената ориентация. Именно свиването на хипокампуса се свързва с процесите на когнитивно стареене и някои форми на деменция.

За анализа са използвани данни от три големи изследователски проекта. Допълнително са проследени резултатите от ежегодни когнитивни тестове и мозъчни сканирания на част от участниците, както и данни от изследвания на мозъчна тъкан.

Досега много научни проучвания разглеждаха забавянето на походката като един от белезите на стареенето. Новото изследване обръща гледната точка и поставя въпроса какво отличава хората, които дори след 80 години успяват да запазят необичайно добра физическа мобилност.

Авторите обаче предупреждават, че резултатите не доказват, че самото бързо ходене предпазва от деменция. Проучването установява силна връзка, но не и пряка причинно-следствена зависимост.

Възможно е по-високата скорост на ходене да е отражение на по-добро общо здравословно състояние, добра физическа форма и други фактори, които едновременно подпомагат и мозъчната функция.

Въпреки това резултатите дават още един аргумент в полза на физическата активност в напреднала възраст. А способността на човек да запази бързата си крачка дори след 80 може да се окаже не просто белег на жизненост, а важна следа за начина, по който старее мозъкът му.