В 9:20 часа сутринта телефонно обаждане поставя директора на непалско училище пред решение, от което зависят 1643 детски живота. Минути след като нарежда незабавна евакуация, чудовищна вълна от вода, лед и камъни помита сградата.

Историята е публикувана първоначално от The Sunday Times, чийто екип разговаря с директора Раджендра Давади сред останалите от училището руини. Част от разказа, включително свидетелства на директора и ученици, е потвърдена и от BBC.

Давади е 47-годишен учител по английски език и директор на Tribhuvan Trishuli Secondary School в долината Тришули, област Нувакот.

В сряда сутринта негов приятел от Бетравати, на около осем километра нагоре по течението, му се обажда с ужасяващо предупреждение.

„Каза ми, че селото го няма, реката го е отнесла. Каза ми да бягам“, спомня си директорът.

По това време около 900 деца вече били в триетажната училищна сграда. Още близо 700 пътували към нея пеша или с автобуси.

Първоначално Давади смятал, че учениците са в безопасност. Училището било изградено от бетон и се намирало на около 60 метра над реката, приблизително на нивото на стоманения мост към отсрещния бряг.

Малко след обаждането в сградата пристигнал родител и предупредил, че водата се покачва с невероятна скорост.

Директорът спрял да чака допълнителна информация. Ударил училищния звънец и наредил на учителите незабавно да изведат всички деца от класните стаи.

„Дори наводнението да не беше дошло, щяхме да загубим само един учебен ден“, обяснява по-късно той.

Давади започнал да звъни и на шофьорите на училищните автобуси, като им наредил да обърнат. Успял да се свърже с всички освен с един.

Малко по-късно видял последния автобус да преминава по стоманения мост. Шофьорът успял да стигне до отсрещния бряг и да обърне секунди преди съоръжението да рухне под напора на водата.

Децата от училището тръгнали пеша нагоре по склона. Едно момиче получило паническа атака и било откарано с мотоциклет. Давади вървял последен, за да се увери, че никой не е останал в сградата.

Учениците достигнали безопасно място и се събрали под дърво. Оттам видели как придошлата река помита училището им.

Всички 1643 деца оцелели.

„Ако бяхме взели решението десет минути по-късно, нито учениците, нито аз щяхме да можем да говорим с вас днес“, казва Давади пред BBC.

Наводнението отнема живота на двама души от персонала.

32-годишният учител по обществени науки Сантос Парияр бил дошъл по-рано за допълнителни занятия. Малко преди бедствието се върнал в наетото си жилище край реката, за да приготви закуска, и бил отнесен от водата.

Служителят Султан Лама предал ключовете на директора, но после се върнал към сградата, вероятно за да затвори вратите. Той също загинал.

Около 40–50 ученици и служители, включително Давади, останали блокирани на високото място заради разрушените пътища и мостове. Те били евакуирани три дни по-късно.

Бедствието започнало в 8:37 часа, когато огромен фрагмент от скала и лед се откъснал от връх Лангтанг Лирунг. Масата паднала от около 1200 метра височина в тясното дефиле на река Лхенде Кхола.

Ударът бил толкова силен, че първоначално бил отчетен от сеизмолозите като земетресение. По долината се понесла деветметрова вълна от вода, лед, кал и камъни със скорост до 80 км/ч. В някои завои отломките достигнали височина до 70 метра по склоновете.

Осем големи селища, десетки километри пътища и стотици мостове са унищожени.

По данни на непалската полиция към 15 часа в неделя в страната са открити телата на 788 души, а 2502 остават в неизвестност. В Тибет са потвърдени още 16 жертви и 546 изчезнали.

На фона на опустошението местните хора наричат Давади герой. Той обаче приема определението сдържано.

„Какво друго можех да направя?“, казва директорът, докато гледа калните останки от училището си.